Префектура ЦАО | Управа на район „Замоскворечие“ | Управление на жилищно-комуналното стопанство | ОБЗОР ЗОО

Проблемът с регулирането числеността на животните

Кръгла маса (29 август 2000 г.) • Информационен лист
Резултати от изследванията на градската популация на скитащите кучета
Кандидат на биологическите науки А. Д. Поярков (Институт „Северцев“ РАМН)
Институт по проблемите на екологията и еволюцията „Северцев“ РАМН, група по въпросите относно кучетата, Комисия по запазване на животинските видовете към Межднародния съюз за защита на природата

Въведение

Този материал представлява систематизиран доклад от изследванията на биолога А. Д. Поярков (Институт „Северцев“ към РАН), представен за първи път през 1996 г. в Москва и по-късно актуализиран в рамките на кръгла маса през 2000 г. Текстът анализира екологичното поведение на бездомните кучета в градска среда и ефекта от различните стратегии за управление на тяхната численост.

Кратко резюме:
Основният извод на изследването е, че стратегията на частично или пълно изтребване на бездомните кучета е биологично и икономически необоснована. Подобни действия водят до „подмладяване“ на популацията, засилена миграция и повишен риск от разпространение на болести. Вместо това се предлага стратегия на стабилизиране на популацията, при която кастрираните животни служат като биологична бариера, а броят им намалява постепенно чрез естествено състаряване.

Материал от семинара за организациите за защита на животните, 26 януари 1996 година, гр. Москва

І. Основни характеристики на популацията на бездомните скитащи кучета като вид

  • Домашното куче в състояние на бездомно и подивяло представлява особено пластичен вид и много гъвкаво реагира на измененията в параметрите на околната среда.
  • Има развита способност да достига огромна, дори катастрофална плътност на популацията, превишаваща няколко пъти този показател при най-близките родственици – вълци, чакали, койоти.
  • Висока степен на полиморфизъм, т.е. голямо разнообразие по външни признаци: по големина на участъка, по размери, по типа социализация.

*Бездомното куче има два типа социализация: социализация по отношение на своя вид и по отношение на човека.

ІІ. Основни последствия от стратегията от изловяването на скитащите кучета

От чисто екологична, популационна гледна точка, стратегията по унищожаване на скитащите кучета е абсолютно недиференцирана и хаотична, а така също и необоснована от теоретична гледна точка.

На повишената смъртност в популацията винаги отговаря повишен темп на размножаване, което води към следните много важни последици:

  • Следва подмладяване на популацията.

  • Разрушаването на структурата на популацията води до прегрупиране на изменения участък.

  • Подмладяването и изменението структурата на участъка води след себе си увеличение на подвижността.

  • Всички тези параметри – подмладяване на популацията, увеличаване на подвижността и създадената голяма хаотичност са крайно неблагоприятни от гледна точка на епизоотичната ситуация.

  • Излавянето провокира популацията към негативна реакция и явно опасно поведение, в това число и към паническа реакция.

ІІІ. Типове бездомни кучета според степените на подивяване

  • Кучета, които имат много висока степен на социализация спрямо човека (например кучета, охраняващи обекти).

  • Кучета – просяци.

  • Класически скитащи кучета, основно социализирани по отношение на вида си, но със запазени достатъчно силни връзки с човека.

  • Истински диви кучета, при които отсъства социализация спрямо човека.

  • Обучени кучета, бивши домашни кучета, това е групата на повишения риск.

ІV. Типове градска среда от гледна точка на екологията на скитащите кучета

Градската среда, в която се отграничават различни екологични ниши е много нееднородна и от гледна точка на скитащите кучета и тяхната екология е съвършени нееднозначна. В различните райони съществуват различни съотношения на кучетата с различните типове подивяване, принадлежащи към различни екологични типове.

  • Района на стария град, района на центъра.
  • Райони на мащабни промишлени обекти, складове и големи строежи.

  • Райони, където равномерно са смесени жилищата, зелени зони, предприятия, заведения за хранене, магазини, т.е. райони, най-благоприятни от гледна точка екологията на скитащите кучета.

  • Спални райони.
  • Райони с крупни лесо-паркове.

V. Мястото на скитащите кучета в екологията на града

  • Скитащите кучета представляват потребители на отпадъци и се явяват като хранителен конкурент на мишката, бездомната котка и враната.

  • Скитащото куче представлява хищник по отношение на мишката и другите мишевидни гризачи, явявайки се по този начин най-сериозният фактор за понижаване на тяхната численост.

  • Скитащите кучета представляват естествена екологична бариера по пътя на проникване в градската среда на диви животни: лисици, вълци и т.н.; те намаляват епизоотичната опасност както за човека, така и за домашните кучета.

VІ. Възможни стратегии по отношение на бездомните кучета. Да оставим всичко като досега (частично избиване).

  • Такава стратегия е неефективна, хаотична, недиференцирана, ненаучна и жестока.

  • Стратегия на пълното унищожаване на бездомните кучета – възможни последствия:
    –   непрогнозируеми взривове на размножение на различните видове гризачи, котки и врани
    –   приток от крайградските зони на диви зверове
    –   ръст на епизоотичната опасност
    –   социални протести на населението

  • Стратегия на съхраняване структурата на популацията, нейното състаряване и намаляване темповете на размножаване по този начин.

Тази стратегия е най-ефективна както от икономическа, така и от екологична гледна точка.

Оригинално заглавие: Результаты исследований городской популяции бродячих собак
Автор: Кандидат биологических наук Института проблем экологии и эволюции им. Северцева РАН, группы по собачьим, комиссии по выживанию видов Международного Союза Охраны природы А.Д. Поярков

Превод от руски: Ина Ахмедова, Кристина Славова

Текста в pdf формат.