Разрушаването на околната среда и на природата е един от най-важните глобални проблеми днес. Безотговорното човешко поведение и неадекватни действия са причина за изчезването на множество животински и растителни видове, за замърсяването на всички среди на живот, за разрушаването на световния баланс и равновесие.
Човекът съществува от 5000 години. Светът съществува от 5 000 000 000 години. Той преживява тотално обезобразяване и израждане под неумелата човешка ръка. Хората сякаш не принадлежат към този свят. Те са твърде много по-развити, на много по-високо ниво на развитие дори от най-добрите животински видове. Затова смятам, че те са нашественици на тази планета. Това означава,че намесата им в земните работи трябва да е минимална. Те са гости на една просперираща планета, не господари. Ако продължат с безрасъдните си действия те ще я унищожат, като ще потънат заедно с нея.
Природата е създадена перфектна така, както е. Балансът е идеален, кръговратът е пълен. Нищо не липсва, животът на всички е пълноценен и щастлив.Гората е зелена, водата е прозрачна, небето е синьо. Мирът е вечен. А сега отново в нашата реалност:
Изпепелена гора, ерозирали почви, пустини. Водата е замърсена и мъртва. В небето се носят облаци черен дим. Войните следват една след друга, като всяка носи ново бедствие и изпитание за природата. Гората стене в предсмъртен гърч. Разруха…
Животът изчезва и прелива в жалкото човешко мижитуркане, докато бъде обсебен напълно. Това е краят. Градовете са мъртви.
Населени от безжизнени, нечувстващи сиви хора и машини. Мрак и неподвижност.Тежък въздух. Хората се задушават в собствения си егоизъм, но повличат със себе си и животните.
„Животно“ става застрашен вид. Всеки „нечовек“ в близко или далечно бъдеще го чака сигурна и мъчителна смърт, след отчаяна борба за оцеляване, ако не успее да се нагоди към човешката напаст. Средствата за тяхното, респективно за нашето спасение, може да са жестоки и брутални, но са нужни най-вече-„единствени“. Земята няма достатъчно сили да храни таково огромно население.Човешкият род трябва драстично да се намали.Той трябва да се ограничи в дадени територии, където присъствието му няма да пречи на природния баланс и на другите видове. Планетата трябва да се остави да възстанови силите си и да се отърси
от човешката мърсотия.
Мерките днес обаче са жалки и несериозни. Резервати с незначителни размери и още по-незначителен брой имат за цел да приютят и осигурят нормален живот на ценни, застрашени видове. Безволеви псевдоеколозиразвяват безсмислени плакати и лозунги,
надявайки се на добрата воля на хорате. Пасивното им поведение подчертава тяхната несериозност. Нужна е активна борба,изполваща всички възможни средства за постигане на крайната цел-ограничаване на човешкия род и възраждане на животинското,природно царство.
Светът, такъв, какъвто го познаваме, и какъвто мнозинството от нас го искат, е неустойчив. Привидното блаженство и покой скоро ще се замени от безкрайни сиви, безлюдни, голи пейзажи. Хората ще бъдат единственото живо същество в безкрайната пустош. Това ще е тъжният край на сбъднатата им болна мечта – да бъдат абсолютни господари на света…