Габриела Пападопова, „На Ти с Природата”

На 19.08. т.г., около 17 часа, в центъра на София, на „Витошка” и „Позитано” – точно на ъгъла на Съдебната палата, където се помещава и Главна прокуратура, пред очите на много хора, младеж във видимо неадекватно състояние уби гълъб. Уби го умишлено, хвърляйки със злоба раницата си върху нищо неподозиращата птица. Завтекох се, грабнах птицата, но беше късно… „Защо?” питах потресена от случилото се.
„Мразя ги!” просъска убиецът.

До мен спряха две момичета с дребно кученце, за да питат могат ли да помогнат, да занесат птичето на лекар. Не можеха, уви. Ако четат това, могат да помогнат, давайки показания за случилото се. Дойде и таксиметров шофьор от такситата, чакащи на ъгъла. Възмутен. Каза, че и човек от Прокуратурата е видял. Дали е съобщил на 112? Едва ли.

Обадих се на 112. От начало не приемаха сигнала сериозно, но след като изрично казах, че съм представител на организация за защита на животните и ще искам информация за това, какво е направено по сигнала, тъй като това е престъпление по Наказателния кодекс, колкото и странно да им звучи, сигналът бе приет. 20 минути по-късно получих обаждане, че на място има патрулка.

Полицаите от патрулката отначало приеха случилото се с иронична усмивка.  След съпоставка на случилото се с друг случай, в който пред очите на дъщеря ми, младеж във видимо неадекватно състояние жестоко е пребивал възрастен мъж няколко преки по-надолу, отношението се промени. Оказа се, че от тази страна на улицата не е техен район, и докато изчаквахме колегите им, полицаите ми съдействаха за подробно описване на случая под форма на показания. Случаят бе предаден на разследващ в 4-то РПУ, като бях уведомена, че ще получа информация за развитието по него.
В района има доста камери. Искрено се надявам извършителя да бъде заловен и да понесе отговорност за постъпката си. Защото, ако не се случи така, следващия път може да не е гълъб. А дете, жена, възрастен човек.

Вчера за пореден път видяхме в новините: младежи в парк се забавляват, ритайки в главата паднал възрастен човек. Даже заснемат „забавлението”, за да го качат в социалните мрежи.
Питате се, може би: „Как отглеждаме такива деца, способни на това?”
Отговарям – с безразличието си. Подминавайки случаи на насилие и жестокост. Защото „Това е само някакъв си гълъб”. Или „само някакъв си уличен пес”. Или „Не е моя работа”.
Но насилието е насилие. То не подбира. Както някой рита бездомно куче, така утре ще изрита детето ви. Или ще удари вас. Просто, защото не ви харесва. Ще пребие момичето, с което живее. Обществото му е показало, че това не се наказва. Какво му пречи тогава?

Помислете – искате ли да живеете в такова общество. И ако отговорът е „Не”, не си затваряйте очите. Бъдете непримирими, когато видите да тормозят беззащитно същество. Сигнализирайте, изисквайте. Още от днес.

От нас зависи. От всеки един. И всеки носи лична отговорност.