В Европа ежегодно се отглеждат около 360 млн кокошки-носачки. Повече от две трети от тях – в клетки. След дългогодишни усилия от страна на ЕС и неправителствени организации за защита на животните през 1999 бе приета директива (Директива 1999/74/ЕО на Съвета за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки), която постановява забрана на необогатените клетки за кокошки-носачки от 01.01.2012.

Въпреки това все още съществува заплаха за по-доброто бъдеше на кокошките.

Полша планира да поиска удължаване на срока за подмяна на необогатените клетки за кокошки-носачки

При проведена среща на заинтересованите страни от Европейската Комисия през януари 2011 Полша бе единствената държава, която официално поиска удължаване на срока.
Очаква се полското правителство да поиска удължаване на срока в Съвета на ЕС съвсем скоро.
Въпреки че Полша единствената държава против спазване на срока е вероятно други държави да последват примера и и да променят позициите си. Ние сме против удължаването на срока, защото производителите имаха достатъчно време да подменят клетките си и удължаването ще е в ущърб не само на животните, а и на тези производители, които вече са инвестирали в по-хуманни системи.

Нека заедно да спрем опитите на Полша да предотврати „Голямото кокоше преместване”

Заедно с другите организации-членки на Европейската мрежа за защита на селскостопанските животни изпращаме писма до Полша, за да изразим несъгласието си с позицията и.

Забраната на необогатените клетки ще е една от най големите предприемани стъпки за подобряване на благосъстоянието на селскостопански животни.

Европейските потребители подкрепят забраната

Повечето европейски граждани смятат, че благосъстоянието на селскостопанските животни трябва да бъде защитавано и е необходимо много неща да се подобрят. (Eurobarometer 2007)

Много производители и институции в хранителния сектор също подкрепят по-хуманните системи за производство на яйца (McDonalds, Uniliver, Европарламента, Google)

Защо не вярваме в клетъчното отглеждане на кокошките

Живот в затвор

Една необогатена клетка побира четири или пет кокошки, като пространството за една птица е по- малко от лист хартия. Височината на клетката е с височината на птиците.
Клетките са с наклонен мрежест под, подредени на няколко етажа. Във всяка „ферма” се отглеждат хиляди кокошки, при изкуствени осветление и вентилация.

В подобни условия кокошките нямат никаква възможност да ровят за храна, да снасят яйцата си в полози, да разперят крила или да си направят прашна баня – само част то естествените потребности на всяка една такава птица.

Тъй като не могат да изразяват естественото си поведение в клетките кокошките почват да кълват перата си помежду си. За да предотвратят агресията производителите подрязват човките им още когато са малки пиленца на един ден.При тази болезнена интервенция една трета от клюна се изрязва с лазер и без упойка.

Съвремените породи кокошки са селектирани, за да снасят възможно най-много яйца. Това намалява възможността тялото на птицата да задържа калции и води до високи нива на остеопороза и крешки кости. Ограничената им възможност за движение в клетките също допринася за проблемите с костите.

Често кокошките с костни проблеми дори не се забелязват при проверки, заради големия брой птици в клетки в индустриалните системи.

Клетки и салмонела

Чести агрументи на производителите са, че кокошките са по –добре защитени от инфектиране със салмонела в клетъчните-системи. Въпреки това изследване във Великобритания доказва, че случаите на салмонела са три пъти по-чести в клетки , отколкото при свободното отглеждане на открито.