В началото на годината видео взриви интернет-медиите и общественото мнение като цяло. На клипа се виждаше ясно как човек насъсква кучето си да нахапе до смърт друго куче, бездомно и беззащитно. На кадрите имаше нещо още по-потресаващо от самата смърт на кучето – това, че българинът продължава да остава безучастен към нещата, които се случват около него и на които става пряк свидетел. Десетки коли минават покрай случващото се и нито една от тях не спира, нито един човек не излиза от сигурния си автомобил, не напуска собствения си свят, за да помогне на друго същество.
Крещим в интернет как еди-кой си загинал на спирката, качваме снимки на човека, обвиняваме институциите и безсърдечието им, но ние самите задаваме ли си въпроса: „А помагаме ли на беззащитните същества, които няма как да се защитят сами и дори напротив, не им ли вредим с конкретните си агресивни действия?” Нещо, което този човек, заснет във видеото, със сигурност прави и то много добре.
Дебатът след това видео стана едно с този, който засегна промените в Наказателния кодекс, които се предвижда да станат факт. Управляващите се опитват да замажат положението с думите, че каузата едва ли не е благородна и, че престъпниците не трябва да се чувстват безнадеждни и наказани, а по-скоро да си вземат поука.
Какъв шанс да си вземе поука заслужава този „човек”, в чиято глава е възникнала идеята да насъска едно животно срещу друго. Защото, както се каза на много места, на които се изказаха интелигентни хора, в този случай неговото куче също е жертва. Защото всеки знае добре, че агресивни кучета по рождение няма и хората сме тези, които ги правим такива.
Дори няма да си направя труда да цитирам закона, който действа и промените, които искат да въведат. Факт е, че законите са, за да накажат действия, които са противозаконии, нехуманни и прочие. Какъв шанс да се даде на тези хора, които предизвикват жестокост между живи същества? Ами, че те след някой друг ден, в който ще им е даден още един шанс, ще насъскат хора един срещу друг и като цяло ще наранят човешко същество. Да не говорим какъв пример биха могли да бъдат тези хора за останалите около тях и особено за децата, които доста често (дори и във въпросното видео) стават свидетели на такъв вид жестокост.
От хуманна и етична гледна точка този вид бой трябва да бъде наказан. От административна гледна точка – очевидно отговорът е отрицателен. Вярно е, че живеем в абсурдна държава, но това тук вече граничи с лудост. Да направиш предложение един закон да бъде „олекотен”, за да могат хората да се научат?
Има граници за това кои хора могат да бъдат научени на нещо и кои отдавна вече са се научили и избрали да бъдат жестоки с околните. Прошка не трябва да има. Драконовски мерки трябват. Иначе няма да се научим. Няма как да се научим да бъдем добри един с друг, след като отвсякъде ни се показва, че, да, можем да бъдем жестоки с животните и всичко ще ни се прости, защото, видите ли, ние ще се поправим.
Как ще върнем живота на до смърт нахапаното куче? И на десетките други, които са станали жертви по същия или подобен начин, но просто не са станали „медийни звезди”?
Видеото наистина разбуни духовете, но въпросът е какво правим оттук-нататък? Имаме ли органи, които да се раздвижат и първо да се откажат от тези неадекватни промени, които се предвиждат, и след това да направят усилие и да открият местата и хората, които организират подобни боеве?
Защото ако в това видео става въпрос за един ром, който насъсква собственото си куче, всички много добре знаем, че дори в България такива боеве се организират, те са изключително тайни и при тях става въпрос за много, много пари.
Кой ще пострада, ако такава информация излезе наяве и стане ясно кой и как печели от тези боеве? Няма ли да открием не един магистрат или по-висш чиновник? Не знам.
Но знам едно. Обществена реакция трябва да има, и то не само на самото видео, а и на цялата идея на жестокостта да се дава втори шанс.
Автор: Калина Делибозова, стажант-журналист към сдружение „На Ти с Природата”