“Ако звездите биха се появявали в една нощ на хиляда години, как хората биха вярвали, обожавали и пазили за много поколения спомена за божия град”
ЕМЕРСОН

В една от безбройните слънчеви системи, на една от нейните планети се случило нещо прекрасно – там имало живот. Много били формите на неговото проявление.

Може би всички, които се радвали на факта, че живеят би трябвало да са щастливи и неразривно свързани от общото начало.Но за съжеление не било така.

Сякаш планетата била театрална сцена с безбройни актьори, а пиесата се разигравалa хиляди и хиляди години. Сюжета й бил винаги един и същ – борбата между доброто и злото.Публиката, тези които я гледали очевидно не бързали.Но за участниците, за всеки от тях по един или друг начин живота бил драма.

Хората, главните действуващи лица се отличавали от останалите видове с умението си да развиват и ползват високи технологии и с премерената си жестокост.Стигнало се до там, че се появила книга за изчезващите видове като нещо съвсем обикновено, а това би трябвало да е ужасно, защото видовете, които изчезвали всъщност били унищожавани именно от хората последователно и методично.По някаква неизвестна причина голяма част от хората нямали сърца и за краткия си живот на земята се ръководели по доста странни критерий.Парадокса бил, че непрекъснато вършели неща, от които биха се ужасили ако се случат на тях самите.

В цялата тази тъжна и весела приказка как да бъдат защитени животните от хората ми е много трудно да кажа.Обичайните предложения са подходящи закони и организации, но докато хората не пораснат, за да разберат, че всички, които са живи могат да се радват и страдат като тях самите ще е много трудно да настъпи истинска промяна.

В момента у нас се полага началото за едно хуманно отношение към животните и аз вярвам, че стъпка по стъпка то ще бъде направено.Тези, които го правят надали ще станат свидетели на това, за което работят доброволно.Но винаги е така при всяко начало.Саможертвата се състои в това, че се правят неща които в рамките на един човешки живот няма да бъдат завършени.

Важното обаче е, че у нас взаимоотнощенията между хората и животните се променят.Все повече хора започват да гледат със сърцата си и да разбират, че няма нищо по обединително помежду ни от самия живот и че всички ние сме граждани с равни права на една и съща страна – планетата Земя.