Обобщени изводи от дискусията „За и Против споделените пространства“, които сдружение „На Ти с Природата” предоставя на вниманието на Кмета на Столична община

Споделените пространства са места, където свободно могат да общуват в паркова среда хора и кучета, спазвайки определени правила за безопасност. Такива пространства са възникнали на много места в града на свободен принцип. Нашата идея е да бъдат  утвърдени като такива и да се  работи за толерантност, приемане и съобразяване между хората с кучета и тези без такива.

За да се случи това, обществото и градската управа трябва да са убедени, че такива пространства са необходими и ще бъдат приети от гражданите.

 

Дискусията се проведе по инициатива на сдружение „На Ти с Природата“, в рамките на проект „Споделени пространства – На Ти с кучето 2“ по Програма Европа 2020 на Столична община.

Участваха представители на различни обществени групи –  собственици  на домашни любимци; хора без такива; спортуващи активно или спорадично; родители с малки деца; обучители на кучета; творци; представители на различни възрастови и социални групи.

  1. По първата тема – „За и против споделените пространства“ бяха направени следните изводи:

1.1.  Необходимостта от споделени пространства се налага на базата на естественото им формиране на доста места в града ни. Хората с кучета са равноправни членове на обществото, а притежанието на домашен любимец не е рядкост в градската среда. Собствениците на домашни любимци са данъкоплатци с допълнителни финансови ангажименти и обществени отговорности. Изолацията им посредством заграждения създава повече проблеми между различните социални и обществени групи, отколкото да дава решения.  Споделени пространства са особено полезни за семейства с малки деца и кучета едновременно, както и за любителите на такива, които нямат възможност да притежават куче. Това води до естественото им обособяване и винаги е по-удачно да бъдат създадени правила на ползване, отколкото да се налагат ограничения.

1.2.  Ползата от споделените пространства е несъмнена, особено когато говорим за изграждане на правилна комуникация между хора и кучета. На нейната основа се градят следващите характеристики на гражданското общество като проява на толерантност, взаимно разбиране, социална търпимост и различни форми на дискусия. Това се постига чрез поставяне на ясни правила за ползването и начина на комуникация. Решението е свързано с предварително „обучение“ на ползвателите, което не е свързано непременно с провеждането на курс, а по-скоро с разяснителни методи от различен характер.

1.3. Една от най-важните ползи от общуването в споделените пространства е свързана с децата:

– обучението в правилна комуникация с животни;

– собствениците на домашни кучета имат възможност да контролират и да ръководят тази комуникация по отношение на домашния им любимец;

– възможността да се възпита толерантност, търпимост и градивна емоционалност в ранна детска възраст е от изключителна важност за оформянето на личността в по-късен етап;

1.4. Споделените пространства имат като допълнителна функция възможността да се ползват за различни събития и семинарни мероприятия с образователна, културна и спортна цел. Те създават контакти и изграждат общности на база общи интереси или проблемни теми.

За да се възползваме максимално от добрите характеристики на тези пространства трябва да имаме предвид, че е добре на тях да бъдат изградени съоръжения. Решенията в тази посока могат да се намерят още при самото им обособяване.

1.5. Споделените пространства могат да се окажат доста шумни места – кучешки лай и детска глъчка.  Поради това е добре да се предвиди подходящо местоположение и достатъчна площ за тях, така че да не са дразнител за хора, живеещи наблизо.

1.6. При изграждането на такива пространства могат да се предвидят отделни специализирани съоръжения – за децата и за кучетата, така че да се намали рискът от инциденти, който е висок при недостатъчен контрол спрямо двете групи.

1.7. Хигиената на споделено пространство следва да е на много добро ниво – както от страна на собствениците на кучета, така и на другите ползватели.

Всички кучета следва да са обезпаразитени и ваксинирани, за да не се създава опасност за здравето на другите. От своя страна, хората не трябва да оставят храна и отпадъци след себе си, защото те могат да са опасни за четириногите.

1.8. Контролът и възпитанието са изключително важен фактор. Те не засягат само децата. В съвременното гражданско общество сме свидетели на множество прояви на неконтролирано поведение и липса на изградени елементарни битови и обществени навици при различни  възрастови групи.

  1. Втора тема – Проблеми и решения в споделено пространство. Те най-общо се разделят в следните категории:

2.1. Проблеми в споделеното пространство от страна на собствениците на кучета. Те възникват по следните причини:
– Част от кучетата са на повод, а други са пуснати свободно;
– Собствениците на кучета не преценяват правилно поведението и реакциите им;
– Безотговорност от страна на собствениците на проблемни кучета и липса/невъзможност за оказване на контрол;

Тези проблеми са решими чрез:
– семинари за обучение на стопани и кучета;
– всички кучета да са на повод и под надзор;
– осигуряване на преминаваща/допълнителна охрана за случаите на възникнал конфликт.
2.2. Проблеми от страна на граждани без кучета, ползващи споделеното пространство:
– неправилно отношение към кучетата поради незнание, страх или непоносимост от различен характер;
– безотговорност на гражданите без кучета и/или на родителите с малки деца;

– оставяне на децата без надзор или подценяване на моментната ситуация;

– умишлено провокиране на негативни реакции;

– недостатъчно  възпитание, контрол, емоционална нестабилност.

Тези проблеми са решими чрез:
– искане на разрешение от собственика, преди да бъде докосвано кучето;
– обучение и възпитаване на децата по отношение на поведението им спрямо кучетата и наличие на постоянен надзор от страна на възрастния придружител;
– осигуряване на лично пространство в достатъчно обширна площ, както и обособяване на отделни съоръжения за децата и за кучетата, както и достатъчно места за отдих (пейки, локални отбивки и др.).
– информационни табели и обучения за принципите на правилно общуване.

 

  1. 3. По третата тема – Правила в споделено пространство, се оформиха следните изводи:
    Спазването на определени правила осигурява приятно и безконфликтно общуване. Това може да бъде урегулирано чрез специални табла/табели на входовете или други подходящи за целта места в споделеното пространство:

3.1. Кучетата да са на повод с подходяща дължина, така че да могат да играят и едновременно да няма възможност да бъде предизвикатн инцидент;

3.2. Постоянен надзор спрямо кучетата и децата

3.3. Да не се допуска кучетата да ползват съоръженията за деца;

3.4. Пазене на чистота – хигиената на пространството. Това налага осигуряване на контейнери за събиране на отпадъци, човешки и кучешки, както и необходимите материали – пликове или ръкавици.

3.5. Лична отговорност за спазване на правилата за безопасност – от всички ползватели. Всеки посетител е лично отговорен за децата и/или кучетата, които е довел в споделеното пространство и трябва да е способен да ги контролира във всеки един момент. От това следва изискване за санкции за проявена безотговорност от всякакъв характер.

3.6. Кучетата, водени в пространството, следва да са здрави и да отговарят на всички изисквания на законодателството – чипирани, ваксинирани, регистрирани и с изрядни документи, свързани с притежанието им. Това правило подлежи на институционален контрол и санкции.

Като обобщение на всичко, дискутирано по темата, се налага извода, че споделените пространства са необходими. В тази връзка, предлагаме на Кмета на Столична община и районните кметове със съдействието на активни граждани и организации по места, да организират допитване до гражданите с цел обособяване на подходящи пространства.  Където естествено са се формирали и се ползват пространства като споделени, е добре функцията им да бъде запазена, обособена и разширена, съобразно възможностите.

Допълнително искаме да отбележим, че съоръженията за разхождане и свободно пускане на кучета в София са недостатъчни с оглед на повишения брой домашни любимци. В голямата си част същите са с малка площ, липса на подходящо оборудване и поддръжка. Настилката е неподходяща и след дъждовни дни са неизползваеми. При желание от страна на общинското ръководство, като гражданско сдружение можем да предоставим предложения с цел подобряване на условията и поддръжката им.