Задължението за поставяне на чип на домашните кучета датира повече от 6 години, разписано за първи път императивно в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) в сила от 2006 година. Поставянето на чип е и в съзвучие с общото европейско законодателство, според което от 2012 година всички домашни кучета на територията на ЕС трябва да бъдат с микрочип.

От 4 януари започват масови проверки на Столичен инспекторат, за наличие на микрочип по домашните кучета. Собствениците, които не са поставили трайната идентификация на животните си ще бъдат глобявани с 50 лв. при първа проверка, а при всяка следваща с по 200 лева. Това е новината, която тиражира Столична община чрез Председателя на Комисията по Околна среда към СО, Лорита Радева. Поставилите чип на кучето си, ако то не е кастрирано или не е освободено от такса по друг смисъл (чл. 175 от ЗВМД), няма да заплащат такса куче през първата година от регистрацията си (чл. 39 от ЗЗЖ). През следващите, размерът на таксата в София е 24 лв., като всички постъпления от нея отиват, съгласно чл. 175 ал. 3 от ЗВМД, за намаляване популацията от бездомни кучета.

Столична община прие преди 6 месеца и нова Наредба за домашните кучета, в която бяха повторени основните положения на законодателството ни по въпроса с чиповете. Наредбата обаче разписа и допълненителни възможности, за да се направи опит да преодолее основната пробойна в регистрационния процес у нас, който води практически до свръх ниска регистрация на домашните кучета и множене на редица проблеми, свързани с това.

Тази пробойна се нарича: трайна липса на единен електронен регистър на домашните кучета.

Какъв е проблемът всъщност – къде се съхраняват данните от микрочипа. Повече от 5 години, Министерство на земеделието и храните чрез бившата Национална Ветеринарномедицинска служба (НВМС), настояща Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), не намери начин да пусне в действие единната система за регистрация на домашни кучета. Тя е основно задължение на ветеринарната служба и е разписано такова още през 2005 година.

Сдружение „На ти с природата“ е отправяло неколкократно запитвания в писмена форма до НВМС и БАБХ с въпрос кога ще стартира тя. Писмен отговор никога не бе получен. Устните обяснения са от уклончиви, до напълно ехидни – няма да стартира никога.

Защо липсата на такава единна система е проблем? – С думи прости, поставянето на микрочип се извършва от ветеринарния лекар, в частния му кабинет. Кучето трябва да е навършило поне 4 месеца. Стопанинът му е длъжен да постави чип, иначе ще бъде глобен. Той заплаща манипулацията и средството (между 40-70 лева, зависи къде отидете) и след това разчита, че тази информация ще бъде полезна и за него, и за другите хора. С чип може да си намери изгубеното куче, може да се защити от други домашни кучета с недобросъвестни стопани, има яснота къде отиват таксите, плащани ежегодно, може да изисква подобряване на градската среда за разходка на кучета (пари за кошчета за екскременти, почистване, кастриране и намаляване на популацията от бездомни животни).

На практика обаче, ветеринарният лекар поставя чип и съхранява данните му при себе си. Това се случва, тъй като въпреки че е задължен да подаде информацията от чипа до ветеринарните власти, които складират базата данни и я предоставят на общините, за да я ползват, регистър няма и съответно няма до кого да я подадат.

Така, ако Вашето куче е с чип и то се загуби, дори и някой да го открие и да му хрумне проверка на чипа, няма да разбере чие е кучето, защото няма да знае при кой лекар да търси информация за него. По същия начин, ако домашно куче с чип нападне някой, и собственик не се установи, вероятно разследващите органи ще трябва да проверяват кабинет по кабинет (около 250 в София, да не говорим за страната), за да търсят информация всъщност кой си е изпуснал кучето. Да продължаваме ли?

С новата наредба за кучетата на Столична община се прави опит тази пробойна да бъде преодоляна. Тъй като и общинарите се отказаха от напразните обещания на БАБХ за достъп до несъществуващия регистър, решиха да създадат свой. Обърнете внимание особено на чл. 5 от Наредба за придобиване, притежание и отглеждане на животни – домашни любимци (кучета и котки) на територията на СО.

Дано и Столична община се е възползвала от гратисния период от 6 месеца и е разработила нужния софтуер, за да складира данните. Надяваме се, че и частнопрактикуващите ветеринарни лекари, въпреки че не са задължени по закон, ще съдействат на общината и ще предоставят данни от чиповете.

Естествено, похвален опит на СО да преодолее мълчанието и бездействието на МЗХ и БАБХ. Дано сполучи. Такъв подход обаче не е по силите на по-малките градове и общини. При тях казусът остава, а законодателството масово не се прилага. Вече 6 години.

Сякаш никой всъщност не приема насериозно ситуацията. Поглежда се на всякакви драматични случаи с агресия от големи породи домашни кучета, без налични уж собственици, довели дори до смърт на хора, като медийни явления.

На хартия и в изявления на политици остава и пословичната истина, че повече регистрирани домашни кучета, означава по-малко кучета на улицата!

снимка: Пенка Якимова