Такъв извод може да бъде направен от изказванията, които отправиха на обществено обсъждане по повод възможността за инкриминиране на особената жестокост към животните народни депутати и представители на институциите. Общественото обсъждане бе проведено на 8 февруари по инициатива на парламентарните комисии по правни въпроси, по земеделието и горите, по здравеопазването и по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. В обсъждането взеха участие представители на над 30 природозащитни организации от цялата страна, граждани, депутати, представители на изпълнителната власт, на отделните комисии и Омбудсманът на Република България, г-н Константин Пенчев.

Обсъждането бе по повод Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, които бяха внесени от различни групи депутати още в началото на миналата година за разглеждане. Водеща комисия по законопроектите е Комисия по Правни въпроси, председателствана от госпожа Искра Фидосова. Именно затова и общественото обсъждане бе открито от Председателката, която подчерта в изказването си, че независимо от политическата принадлежност, народните представители имат готовност да усъвършенстват законодателната уредба по отношение насилието над животни. Темите, които депутатите считат, че трябва да бъдат засегнати от промени в Наказателния кодекс госпожа Фидосова групира в три категории:

  • Необходимост от мерки срещу тежки прояви на жестокост към животни
  • Необходимост от санкции срещу собственици, чиито домашни животни причинят тежки телесни повреди или смърт на хора
  • Необходимост от по-адекватни санкции при организиране на боеве с животни, които Председателката на Правната комисия определи, като «умишлено организирано обществено опасно деяние».

Изказвания в подкрепа на ясно декларираните намерения, направиха депутатът от левицата, госпожа Мая Манолова, вносител на Законопроект, и госпожа Фани Христова, представител на управляващата партия.

Г-жа Манолова цитира международния и европейски опит в инкриминирането на проявите на особена жестокост към животните, основанията всички европейски държави да имат такива тежки санкциониращи норми в правната си уредба, като подчерта, че множество криминологични изследвания доказват, че над 90% от серийните убийци в детството си са малтретирали и убивали животни. Поантата на изказването на г-жа Манолова бе, че санкционирането на особената жестокост към животните няма общо с дилемата «дали да бъдат защитени хората, или животните». Наказанието за проява на особена жестокост към животните е превантивен обществен механизъм за защита на непосегаемостта на самите хора. Г-жа Манолова подчерта, че подкрепя идеята собствениците на домашни животни, които причинят тежки вреди на хора също да бъдат санкционирани в Наказателния кодекс.

Юрист Фани Христова, депутат от листата на ГЕРБ и член на Комисията по правни въпроси, също се обяви в своето експозе за мерки, които следва да засегнат и трите групи проблеми, очертани при откриване на обсъждането. Различието в изказването на Христова бе свързано не толкова с философско и етично приемане на въпросите, а по-скоро неговата правна детайлност. Според юрист Христова, мерките, които трябва да приемат народните представители по отношение на трите проблемни области трябва да бъдат третирани поотделно, а именно:

  • инкриминиране на особената жестокост към животните (наказание за причиняването на проявите на садизъм за целите на генералната превенция на престъпленията).
  • решително завишаване на санкциите за организиране на боеве с животни, както и замяната на пробация със затвор. В подкрепа на твърдението си г-жа Христова даде за пример Италия, където изследвания на боевете с животни доказват, че годишните обороти на подобни мероприятия възлизат на милиони евро и техни организатори и участници са основно хора от италианската мафия. През 2004 година наказанието за организиране на боеве в Италия става 3 години затвор, а паричната санкция в размер близо 160 000 евро.
  • Отговорността на собствениците на домашни животни следва да бъде основно засегната в Закона за задълженията и договорите, както е до момента, а да се налагат по НК единствено наказания при причинени болки, страдания и смърт на хора от страна на животно.

Фани Христова засегна в изказването си и проблема с бездомните животни, като тя подчерта, че според нея нерешаването му се корени в неспазването на действащите уредби, а не в тяхното отсъствие и призова към прилагане на по-строг административен контрол.

След народните представители, кратко изказване направи Омбудсманът на Републиката, г-н Константин Пенчев. Напълно подкрепяйки народните представители в техните намерения, г-н Пенчев изложи множество примери от законодателството на други държави в тази област. Омбудсманът подчерта, че ориентира изказването си основно по повдигнатите депутатски въпроси по време на дебати в комисиите върху текстовете на законопроектите. Той изтъкна, че не е необходимо да има притеснения относно кои видове животни ще покрива Наказателния кодекс, тъй като това може да бъде изрично посочено по аналогия на закона в Обединеното кралство от 1835 година, където ясно е дефинирано, че се прилага единствено за гръбначните животни.

По отношение на собствениците на домашни кучета, които стават причина за тежки травми или смърт на хора, г-н Пенчев посочи, че има множество казуси, които не се покриват с термина «хулиганство», който е описан в Наказателния кодекс и инкриминирането е желателно. Той посочи присъствието, отново в Англия от 1991 година, на Закон за опасните кучета, където ясно са описани правила за придобиване на отделни породи и какви санкции търпи собственик, който допусне вреди на други хора от страна на животното. Той допълни, че при различни състави на закона, като стопаните може да бъдат подвеждани под отговорност за непредпазливост, по аналогия с шофьорите на автомобили.

Г-н Пенчев първи в дискусията повдигна и темата за налагане на строги санкции при изоставяне на домашни животни, като подчерта, че във Франция тези прояви са инкриминирани и са допринесли за значително подобряване на ситуацията с бездомните животни.

В дискусията ценно мнение сподели и Заместник Министърът на земеделието и храните, г-н Цветан Димитров, който също подкрепи намеренията на Народното събрание. Основен аргумент за нуждата от подобни нормативни текстове г-н Димитров подчерта във факта, че като изпълнителна власт те ще позволят създаване на законодателен ред, по който може властта да работи. Тъй като такъв в момента отсъства, самата изпълнителна власт няма възможности да реагира. Никъде не е указано какво следва да се предприеме. Заместник министърът мотивира изказването си и с това, че намесата в подобни случаи се отлага постоянно, тъй като, за разлика от селскостопанските или други видове животни, отношенията между хора и домашни / бездомни животни са твърде близки, между тях съществува силен контакт и намесата от страна на институция при решаване на спорове трябва да бъде подробно и детайлно описана, за да има някакъв ефект от нея. В противен случай тя се сблъсква единствено с нежелание за решение на конфликта. Г-н Димитров се обяви за комплекс от мерки, който да засяга: проявата на особена жестокост – изоставянето на домашни любимци – проява на безотговорност от страна на стопани, за да може наистина да има резултат от действията на служителите на Министерството.

Върховна Касационна Прокуратура, представлявана от г-н Раймундов, подкрепи принципно идеята за санкциониране на подобни действия, но подчерта вероятните пробиви на законодателните текстове, които може да не отчетат реалности и това да доведе до оставяне на текстовете на хартия. Г-н Раймундов сподели, че разследванията по Наказателен кодекс се извършват подробно, продължително, задълбочено и скъпо. Подобен процес може да завърши в крайна сметка с една минимална глоба от 3000 лева. В допълнение, повече от 2/3 от делата, които са с наказание от 3 години затвор, се минават по процедурата от чл. 78 а, което прави усилието безпредметно. В този смисъл, Прокурата заяви, че има три варианта за действие – да се огледа нормативната уредба и да се прецени дали е изчерпан административния ред за прилагане на санкции по дискутираните казуси; драстично да се увеличат санкциите в НК, за да има ефективност и мотивация в самата система; промяна на чл. 78 а от НК за «право на преценка».

След представителите на институциите, думата бе дадена на представителите на природозащитните организации и присъстващи граждани. Д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар, направи детайлно експозе на множество данни, които показват корелация между насилието над животни и насилието над хора. Изложените цифри показаха ясна зависимост особено между сексуалните насилници и проявите на особена жестокост в детството. Оказва се, че 100% от сексуалните маниаци са насилвали животни. Д-р Бобадова посочи за сравнение и подчертавайки необходимостта наистина от превантивни действия, че през 2009 година 43 деца са били жертва на сексуални престъпления в България (5 деца са умъртвени).
Данните показват и пряка връзка между насилници над животни и насилници над жени (жени, жертви на домашно насилие).

Всички представители на природозащитни организации подкрепиха с данни от опита си намеренията на народните представители за промени и допълнения в Наказателния кодекс.

Столична община, представлявана от Председателя на Комисията по Екология и нейни членове, също заяви ясно позиция, че разчита да бъдат приети комплекси мерки, които да координират процесите на национално ниво.

Общественото обсъждане бе закрито с намерения да бъдат гласувани на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на НК в кратки срокове и да се премине към доусъвършенстване на текстовете и скорошно приемане от Народното събрание на поправките.