автор:Ангел Зафиров, в-к Новинар 25.10.2005

Тези дни Народното събрание прие на второ четене новия закон за ветеринарномедицинската дейност. Закон, който всички следят с интерес поради това, че един от важните „европейски закони“ се очаква да узакони „хуманното отношение“ към животните, което е присъщо за Европа. Законът трябва да уреди как да се отглеждат животните, по колко да се отглеждат, как да се хранят и как да се убиват. За съжаление от проекта отпадна разделът, отнасящ се за бездомните или безстопанствените кучета. Депутатите от комисията по земеделието и горите решиха, че трябва да има отделен закон за това, който да се приеме до три месеца. Това се налагало поради „засиления интерес“ от обществени организации не само от България. Не че текстът не беше пълен с недомислици. Приютите например трябваше да са задължени, освен да ваксинират и кастрират кучетата, но и да ги гледат до края на живота им. Не знам откъде ще се намери организация, която да има този ресурс. В далеч по-богати държави това не се прави така и е, меко казано, абсурд. Приемането на такъв закон всъщност е неизбежно, друг е въпросът доколко ще се спазва. Неизбежно е поради европейската конвенция за защита на животните компаньони, ратифицирана от България преди повече от година. Иначе приета в Европа още 1987 година. Под животно компаньон разбирай кучето и котката си например. Е, в тази конвенция става дума и за бездомните животни, и мерките, които една страна може да предприеме, за да намали техния брой. Изискванията са залавянето на животните да става с

минимум физически и душевни страдания

Следва стерилизация и освен това се препоръчват мерки за насърчаване на сигнализацията на гражданите за намерено скитащо животно. Убийствата не са забранени, но само по хуманен начин – с пълна загуба на съзнание преди убийството. Естествено законът, който се прие, е този, който ще усложни и живота на българските фермери.
А пък всички знаем, че законните убийства, меко казано, не са хуманни в държавата ни. В България има няколко проблема, или поне такива, които започват с „проблемът с…“. Един от тези проблеми е „проблемът с кучетата“, засенчван от време на време единствено от „проблема с циганите“. През последните години гледахме кадри от скрити камери, четяхме разкази на потресени хора и се убедихме в това. Четохме и за хилядните заплати, които получават работещите в този изолатор. Проблем има, а от всички градове проблемът е най-голям в София, т.е. има най-много бездомни кучета, защото градът е най-голям и съответно има повече храна. Всъщност истината е, че никой не знае колко са кучетата, защото това е и първата стъпка за неговото решаване. Смята се, че броят на кучетата в София е около 30 000. В някои изказвания цифрата минава и 50 000.
Има два начина за намаляване на популацията от бездомни кучета. Убиване и кастриране. Общинското предприятие „Екоравновесие“ – бивше „Зоомилосърдие“ (и двете имена са абсурдни), се занимава с първото. „Екоравновесие“

убива 10 000 кучета годишно

Това става, без да се спазват наредбите за гледане – нито като условия, нито като срок. Например те трябва да превозват не повече от две кучета заедно, а возят 20, 30 на едно място. Гледат ги в клетки накуп, болни и здрави. Ако вашето домашно куче се изгуби и попадне там, ще се окаже в доста опасна среда. Ако пък имате късмет и го намерите живо, ще трябва и да си платите, за да си го приберете. Но да предположим, че половината от кучетата на улицата са женски. Две бременности на година по 8, 10 малки, които оцеляват. Добавете изхвърлените нежелани домашни кучета и изхвърлените от нежеланите бременности на кучетата си – това прави 100 000 на година естествен прираст. Вероятно е по-голям, ако се има предвид, че женските кучета са повече от мъжките. Е, за щастие този естествен прираст не се достига – причината е, че няма достатъчно храна. През последните няколко години обаче храната за уличните кучета очевидно се увеличава. Това може всеки да го види с очите си – до преди няколко години да видиш слабо и изнемощяло куче на улицата беше типично, днес – не. От тази гледна точка единственото разумно решение и спестяващо най-много средства е да се комбинира евтаназия и кастриране. Нещо, което така и не стана ясно на българските общински служители. Това е най-бързият начин да намалиш тази непрестанна репродукция на вида, който се е настанил в квартала ти.
Но софийската община не кастрира. И въпреки че убива по 10, 20, 30 хиляди кучета на година, броят има остава относително постоянен последните години. В голямата си част това са мирните квартални кучета, които на никого нищо не правят и са съвсем лесни за улавяне. И всеки нов инцидент с ухапан от куче човек не ни кара да си мислим, че има нещо гнило, а че трябва да трепем кучетата. Е, трепем ги, но нещо не се получава, а ухапванията продължават. И почват разни противопоставяния в обществото, хвърля се отрова по парковете, стреля се – един иска да защити децата си, друг кучето си. Пита се (реторично):

„Ти кучетата ли обичаш повече?!“

Преди няколко години и кметът на Букурещ изби помиярите и твърдеше, че е решил проблема, за завист на софиянци. Е, познайте къде кучетата пак са се размножили, следвайки простите си природни закони? В Букурещ.
„Екоравновесие“ се отзовава и на сигнали. Когато някой нещастен софиянец е ухапан, той се обажда и казва „На улица „Козлодуй“ ме ухапа куче“. Естествено никой не очаква описание на агресивното куче. Отзивчивите общински служители идват и ловят всички кучета на тази улица. Най-често става дума за неагресивни, които е лесно да ги уловиш. Дивите и агресивните не е лесно да ги хванеш. И какво се получава? Получава се свободна територия със свободна храна и следвайки пак тези прости принципи на „оцеляването на видовете“, се заселват нови кучета. Колкото и да е странно, изключително успешно може да намалите броя на кучетата във вашия квартал, като просто кастрирате кучетата и ги върнете пак там – така те няма да допускат други нови и некастрирани кучета.
А иначе уловените от улицата кучета се товарят на камион, там ги вкарват последователно в 7 клетки, като във всяка те трябва да прекарат два дни. След последната клетка е ясно какво става.

Така се измерват 14-те дни до евтаназията

Естествено и този срок не се спазва. Ако се спазва, така могат да бъдат евтанизирани 20, 30 на седмица. А постиганата цифра е 300, 350. Младите кучета се убиват почти веднага. След това труповете на животните се товарят на друг камион и с него стигат до единствения с страната екарисаж – този в Пловдив. Там кучетата постепенно се превръщат в трупно брашно, а пък с него храним другите си домашни животни – крави и т.н. Които пък ние изяждаме пак и така затваряме хранителната верига. Има слухове, че някой печели от кожите на кучетата, но това са само слухове. Факт е обаче, че доста от жените дори не подозират, че палтата са им направени от кучешка или котешка кожа.
Естествено никой не отрича евтаназията. Включително някои от набедените за фанатизъм дружества за защита на животните. Но то трябва задължително да се комбинира с кастриране в съотношение и в зависимост от целите на общините.

Колко струва кастрацията?

В така наречения Немски кастрационен център кастрират куче за 8 лева. В тази цифра не влиза заплащането за ветеринаря.
Едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е регистър на домашните животни и по-специално за кучетата. В новия закон това вече е прието. Гражданите ще трябва задължително да поставят на кучетата си татуировка или микрочип. Освен това се въвежда такса куче, от която са освободени кучетата на инвалиди, служебните кучета, ловните кучета и най-важното – кастрираните кучета. Това може да се окаже изключително ефективен начин да се принудят хората да кастрират кучетата си. За съжаление депутатите решиха, че от такса куче са освободени и възрастните самотни граждани над 60 години. И така кучетата на тези граждани, които пък най-трудно могат да ги контролират, могат да се окажат „производители“ на други нежелани кучета. Така или иначе общините трябва да знаят и следят броя на кучетата на собствената си територия. А пък за тези кучета, които ще останат на улицата кастрирани, трябва да се намерят няколко човека, които да носят отговорност за тях.
За съжаление и почти всички сметки, които се правят, са „на око“. И причината е, че през всички тези години нито една община в България не предприе мерки за преброяване, маркиране и слагане на кучетата в единен регистър. Нито пък е имало досега някаква стратегия или контрол. Всички тези закони, наредби, мерки могат да се окажат само пожелателни, ако контролът на Ветеринарномедицинската служба не е истински. Във Варна, Лом, Русе, Шумен, Добрич, Бургас кастрират кучетата от няколко години и вече се наблюдават положителни резултати (намаляване на броя им). В Благоевград ги избиват и нямат положителен резултат.
Когато и да е, България ще влезе в ЕС. А пък да има толкова много бездомни кучета не е много европейско. Но това не значи, че трябва да се избиват с лопати.

Домашни животни, бездомни животни и други разпоредби – Гърция

В гръцкия закон за животните компаньони единственият начин за справяне с нежеланата популация на бездомни домашни животни е кастрацията и настаняването в приюти. За изграждането им се грижат общините и дружествата за защита на животните. В приютите кучетата остават за преглед, кастрират се, обезпаразитяват се, маркират се и евентуално се дават за отглеждане на нови стопани, ако не се намерят старите. Куче не се дава на дете под 16 години. Кучетата, за които не е намерен стопанин, се връщат в естествената им среда, за предпочитане в района, откъде са взети, с решение на отговорните общински или кметски власти, в общинските административни граници. Не се разрешава връщане на бездомни кучета в райони с болници, училища, спортни центрове, автомагистрали и летища. При връщане на бездомните кучета в естествената им среда се има предвид броят на тези кучета в съответния район. За надзора, грижата и добрите условия на живот на кучетата в Гърция отговарят пак общините и дружествата за защита на животните. Евтаназират се само опасните, тежко и неизлечимо болните или прекомерно старите кучета. Болните се лекуват.

Закон за домашните животни и предпазване от скитащи животни – Италия

В италианския закон изрично е написано, че скитащите кучета, намерени, хванати и настанени в общински приюти, не могат да бъдат убивани, нито да бъдат подлагани на експерименти. Всички необозначени кучета трябва да се маркират. Ако не бъдат потърсени до 60 дни, могат да бъдат отстъпени на частни лица или асоциации, които дават гаранции за добро гледане и мерки срещу бяс и други заразни болести.
Евтаназират се само тежко и нелечимо болните и доказано опасните.
Контролът върху популациите на кучета и котки и ограничаването на раждаемостта им ще се осъществява посредством ветеринарните служби, като собственици на домашни животни или на приюти могат да посещават на собствени разноски ветеринарните амбулатории. Забранено е малтретирането на котки, които живеят на свобода.
Котките, които живеят на свобода, се стерилизират от компетентните медицински органи и се оставят на мястото, откъдето са взети. Котките, които живеят на свобода, могат да бъдат убивани чрез евтаназия само ако са неизлечимо болни. Организациите за защита на животните в сътрудничество с местните санитарни органи, се грижат за колониите котки, които живеят на свобода, осигуряват здравеопазването им и подпомагат тяхното оцеляване. Глобяват се хората, изоставили животно, което е живяло в техния дом, и тези, които са пропуснали да впишат кучето си в регистъра.