Палта от норки, шалове от лисици, обувки и чанти от крокодили; трофеи от рода на нокти, зъби, рога, бивни, глави; измъчени погледи, прегладнели и изтощени тела лежащи безжизнено зад решетките на миниатюрна клетка в пропаднал цирк; бракониерство и лов с единствена цел удоволствието на някой извратен тип да убива невинни същества – това разбирам и виждам аз ДНЕС и ТУК под “защита на животните”.

Модерният свят е прекалено зает с грижата за себе си, за да обърне внимание на по-нисшите, които не могат сами да защитят себе си и правото си поне да съществуват на тази планета – било то хора или животни. Така или иначе към голяма част от населението на Земята се отнасят като към животни. И като се има в предвид какви неща са били причинявани, се причиняват и сигурно още дълго ще бъдат причинявани от човек на човек, тогава дори и не искам да помислям на какво са подложени бедните същества обречени да делят една планета с нас хората.И все пак, защо “като” животни? Откъде според вас сме произлезли? Едва ли от въздуха и водата или прецизно изчислени и създадени от машина. Нека си го кажем направо … ние СМЕ животни! И нямаме право да наричаме пренебрежително другите с това наименование. Нямаме право да се отнасяме по такъв начин към животните. Нямаме право да убиваме себеподобните си и да се обличаме и обуваме с труповете им. Нямаме право да унищожаваме техния дом. Повярвайте ми … не искаме! Най-малкото, защото той е и нашо обежище, защото загинат ли те, рано или късно ще загинем и ние. Ако поне до известна степен осъзнавахме всичко това, щяхме да сме сигурни, че нямаме право да издивателстваме така над тях, щяхме да сме сигурни, че не искаме да се самоунищожим. Но въпреки всичко го правим. Самосъхранението е най-простата причина да пазим нашите животни. Ако не за друго, то поне, защото защитавайки тях, защитаваме самите себе си. Но нека това да е подбудата само за най-егоистичните сред нас. Сигурна съм, че за другите, които не мислят само и единствено за себе си и своето благо, а които се грижат и за съществуващото около тях, за тези хора би трябвало да има и други поводи да запазят пълнотата и красотата на животинския свят, на нашия свят. Някога е имало и други причини за това, които са рядкост за днешния свят – уважение, възхищение, удовлетворение от създаването, не от разрушението и убийството, съвест … разум. Наистина съществуват все още хора, които са или поне се опитват да бъдат загрижени за природата. Достатъчно ли е това? Дори и да осъзнавам, че не е, ще направя ли нещо? Мога ли да направя нещо? Чувствам, че дори с присъствието си съм в тежест на тази планета. Още един от милионите, милиардите консуматори, които не стига, че получават нужното им, за да живеят, а искат и още … още много. И го вземат. Не, че им е нужно, но нали са хора, по-велики от животните, по-велики от цялата природа, по-велики от всичко, най-велики, царете на планетата. Тя е наша – щом все още има за даване, защо да не го вземем?! … И други подобми мисли витаещи из съзнанието на хората. Включително и из моето … макар и най-вероятно да не го разбирам. А съм седнала да си блъскам главата защо планетата ни бавно, но славно бива унищожена. Някои не позволяват на подобни въпроси да затормозяват ума им. Те са заети с друго. Примерно с това как след като Земята е напълно опустошена да се преместим на друга планета. Това аз наричам защита, защита на растенията, защита на животните, на хората, на природата като цяло, на Земята … на света. И ето – съвестта на Човека ( чието съществуване е под въпрос – и на съвестта, и на човека, поне това, което аз разбирам под тези понятия ) е напълно чиста, неопетнена от каквито и да е съмнения в правотата на неговите действия и намерения относно бъдещето на планетата му. Той е един добър и съвестен Защитник. Защитник на себе си, на своето прилично, малко семейство, на своята прилична, малка къщичка, работещ ежедневно върху своята прилична, малка работа, радващ се на малките неща, на своя приличен, малък живот и малко по малко, но със завиден успех унищожаващ своята прилична, малка Земя. За мен той е герой, един истински герой. Сигурно не е лесно с такава лекота да пренебрегваш подобни проблеми като този, че красотата създала ни умира и то не заради друг, а заради самите нас. Не, не е лесно вместо поне да опиташ да помогнеш, ти да продължаваш да убиваш, рушиш и опустошаваш без да ти пука за последиците.

Аз съм само едно скромно дете без амбиции за подобни геройства. Сякаш незадоволено от собствените си детски проблеми, пубертетски емоции и преживявания, си размишлявам над проблемите с опазването на околната среда. И ето в главата ми се прокрадва едно “… не с моите, а с чуждите проблеми, проблеми на възрастните …” Това изглежда си ни е вроден начин на мислене прерастващ в начин на живот, начин на самоунищожение.

А вие представяте ли си да бяхме животни – да ни отглеждат за храна, за дрехи, за украшения, за да ни убиват, за да ни гледат и да ни се радват как правим неестествени за нас неща, в повечето случаи имитиращи собствените си убийци. И това, ако не е ирония, брутална подигравка и гавра. Иронична е и самата идея, че правим нещо по този проблем, че наистина защитаваме животните, защото всъщност проблемът сме ние. Естествено, че има и такива, които наистина се стараят, правят всичко по силите си. Но стореното си е сторено и в случая е повече от непоправимо – то е фатално. И желанието на няколко хиляди, действията на няколко стотици и жертвите на десетки са неспособни да изкупят и поправят грешките на милиардите други сторили ги не веднъж. Заслужават ли те, заслужава ли светът да го защитавам, да се грижа и жертвам за него?