Когато планетата ни е била съвсем млада – на някакви си 20-30 хиляди години, хората се защитавали от животните. А днес, през 2003 година, се питаме дали трябва да защитаваме животните и какво разбираме под това.

Защо трябва да защитаваме животните? Никой не ни плаща, за да го правим, а в днешно време е много важно да ни се плаща, за да свършим каквото и да било.

Виж, животните обаче трябва да работят безплатно. За това спор няма. Кравите трябва да дават мляко, кокошките трябва да снасят яйца, прасетата трябва послушно да се угояват, за да можем ние да изконсумираме всеки техен продукт и субпродукт.

Така де, отдавна открихме огъня и вече не ни се налага да живеем в пещери. Сега живеем в кооперации, блокове и небостъргачи. Днешните ни пещери са уютни кутийки, подредени една над друга в прекрасна урбанистична архитектура.

Наистина, в някои от тези кутийки има и домашни животинки- я куче, я коте, я хамстер, я златна рибка. Но да затвориш една котка за цял живот в 50 квадратни метра апартамент, едва ли е най- хуманното нещо на света.

“Тя така или иначе не може да оцелее на вън. Все пак е декоративна порода.” е логичното оправдание. И това е вярно. Домашните животни са декоративни. Те са финно култивирани породи, неспособни да оцелеят в дивата природа. Само от време на време в сънищата си преследват мишки или зайци. Но щом се събудят бързо се успокояват от тези кошмари и единственото, което им се налага да преследват е кутийката с прекрасната и ароматна суха храна за домашни любимци. А пък тя не е особено бърза.

Но това, че човекът и неговият брилянтен мозък е успял да създаде животни, които да подхождат на уседналия му начин на живот е посегателство в процесите на природата.

Да, ние, наистина защитаваме домашните си любимци, но не заради друго, а именно, защото те са беззащитни. А хората днес най- много обичат безобидните и безопасните неща. Така се чувстват спокойни. А дали всъщност тези животни са искали да бъдат беззащитни. Това не е важно.

И дори да излезем от големите шумни градове с техните небостъргачи и задръствания, ситуацията не е кой знае колко различна. Където и да отиде човекът, той има надмощие. Нито един звяр не е по- силен от него. Той е господар на цялата природа. Или поне така му се иска. Дал е име и точно описание на най- дребната животинка, на най- невзрачното храстче, следователно би могъл и да ги унищожи. Още повече, че разполага с какви ли не модерни машини и с какви ли не още по-модерни оръжия.

Но ако се окажем без шумните си оръжия в дивата пустош, кой ще победи? Ще победи този, който има по-остри зъби и по-дълги нокти. Ще победи природата, защото без унищожителните си устройства, човекът всъщност е безкрайно слаб и беззащитен. Той е нежен и слаб като скарида без черупката си.

Само че хората знаят това и никога не се разделят с шумните си оръжия, коли и телефони. За да може винаги да контралират събитията и, унищожавойки, да утвърждават силата и надмощието си.

Но безкрайно ли е търпението на природата, безкрайни ли са ресурсите й? Ами ако един ден, в стремежа си да се утвърдим, унищожим всичко годно за унищожаване, тогава с какво ще докажем силата си…? Но днес все още има толкова много животни и растения. Дори и да изтребим няколко милиона, едва ли някой ще усети липсата им. Само прирадата може да я усети, но тя е мълчалива, все още търпи. Ала тя може би тайно готви своето отмъщение, заради това, че днес безскруполно нарушаваме екосистемите й.

Всъщност от кого да защитаваме животните. Изградили сме такава прекрасна и подредена система. Имаме книги, в които да регистрираме кой животински вид е изчезнал и кой е застрашен. Имаме резервати за тези застрашени видове и приюти за бездомните животни. Но нима се нуждаем от книги, в които да слагаме картинки на изчезнали видове, за да си спомним как са изглеждали, нима трябва да заграждаме с мрежи резерватите, за да не можем да доунищожим застрашените видове, нима трябва да приютяваме, вързваме, упояваме и кастрираме всяко безпризорно куче?
Трябва, иначе системата ни няма да е съвършенна, което автоматично застрашава обществото ни.

Но в същата тази система съществува вероятност един ден да спираме с децата си пред клетката на слона в зоопарка и да обясняваме, че това е слон и, че той може да се види само в зоопарка.

Имаме власт да причиним това. Можем да създаваме правила, които забраняват избиването на застрашените видове, но и можем съзнателно да нарушим тези правила. Защото сме единсвената интелигентна форма на живот. Единствената, която създава правила, за да ги нарушава. Ужасно интелигентно!

Могъществото да разполагаш със силата да отнемаш живот е огромно, но дали това е истинското нодмощие? Не, истинското надмощие е да надмогнеш себе си. Правилната логика би трябвало да бъде: “Мога да убия човек, защото след това мога да създам човек, но не мога да убия животно, защото след това не мога да създам животно.” Ала човешката логика е друга. Човешката логика е: “Мога да убивам всичко, което е по- слабо от мен.” Точка по въпроса. Човешката логика е изкривена през призмата на хилядолетия усъвършенстване. Благодарение на това усъвършенстване днес имаме полезни и вредни храни, полезни и вредни навици, полезни и вредни животни. Винаги можем да отглеждаме полезните видове, а от безполезните да си направим кожени палта, кремове срещу бръчки, луксозни обувки от крокодилска кожа…

Но от друга гледна точка как бихме нарекли някой, който носи обувки от човешка кожа? Психопат? Кой знае, доста е вероятно крокодилите да ни наричат точно така. Все пак малко е извратено да носиш нечии епидермис върху тялото и краката си. А само в Европа 30 милиона норки свършват като кожени палта или шикозни кожени аксесоари, след като са били развъждани, отглеждани и убити при жестоки условия.

И това не е единственото, което човекът е променил. С развитието на науките и технологиите, все повече и повече се изменят параметрите, които природата е установила. Наричаме го прогрес, промяна за добро, но ние не усъвършенстваме себе си, усъвършенстваме заобикалящата ни природа и, чрез нея живота си. Отглеждаме бройлери в инкубатори, с цел те да дадат най-големите яйца и най-вкусното месо, като същевременно храним същите тези бройлери с генно модифицирани храни и не позволяваме на тези живи същества да видят нищо друго освен четирите стени на миниатюрният си дом. Какво всъщност представлява животът на един бройлер: По правило в люпилнята за бройлери четири кокошки се отглеждат в един и същи кафез. Може да се случи дори шест птици да са натъпкани в една-единствена клетка. Тогава „пространството“, отредено на всяко пиле, е по-малко от лист хартия формат А4.

Но сме оправдани, защото защитаваме качеството на храната си. А кой ще защити храната ни от нас?

И след като опитомихме хранителната си индустрия до съвършенство продължихме да търсим начини да разгадаем тайнствата на природата. За тази цел отново най-подходящи се оказаха животните. Хилядите опити върху тях ни помогнаха да постигнем това.

Резултатите вече са налице. Днес можем да контролираме дори най-финните генетични процеси.

Клонираната овца Доли стана медиина звезда. Но забраниха клонирането на хора. Защото човешката индивидуалност е несъприкосновенна. За разлика от тази на животните.

Но все пак с какво сме по-добри от тях. Те ли замърсяват и унищожават околната среда, те ли изсичата горите, те ли разхищават питейната вода, те ли се избиват в безсмислени войни, целящи нечия политика да бъде доминираща, те ли замъгляват съзнанието си с алкохол и наркотици. Не, всички тези дейности са наши приоритети. Което не ни прави по-умни или по-висши, дори обратното.

А как, след като с нищо не доказваме, че сме по-висши, да ги защитаваме. Ние първо трябва да се защитим от себе си, а след това да се запитаме какво разбираме под защита на животните.

Защото някога, когато планетата ни е била още млада – на някакви си 20-30 хиляди години хората са се защитавали от животните. Тогава Земята е била дом за всички. А днес през 2003 година се питаме как се случи така, че да трябва да защитаваме животните от нас.