Още в древни времена съществуването на човека е било немислимо без животните. Той ги е използвал храна,дрехи,оране на нивата и за още много други дейности,съпътсващи съществуването му. Дори някои племена и народи издигали в култ някои животни като им придавали човешки качества и ги смятали за божи пратеници. Те до такава степен ги почитали и тачели,че всякакво посегателство над техния живот се наказвало със смърт. Нашите прадеди-прабългаритепочитали конете. Те имали традиция малките деца още преди да се научат да правят каквото и да било,да могат да яздят. За съжаление, тази почит към животните се е запазила в много малко страни. Но България не е една от тях.
Според мен защитата на животните не трябва да се фанатизира. Тя трябва да се осигурява от определени институции (било то правителствени или не). Защитата на животните зависи много и от културата на човека. Ако той се държи добре с останалите хора – ще се държи така и с животните, но ако в него съществува негативизъм спрямо хората, не може да очакваме от този човек добро отношение към животните. За съжаление, в последно време преобладават негативно настроените хора, затова зачестиха и случаите на зверства спрямо животните. Докато съществуват такива хора, трудно ще се изкоренят омразата и негативизмът в обществото.
Защо за миг не се спрем в забързаното си ежедневие и не си зададем въпроса: “Къде сбърках?”, “Какво добро направих днес?”, “ Какво добро ще направя утре?”.
Обичай за да те обичат, защото, ако мразиш, ще ти бъде отвърнато със същото.
Преди всичко трябва да предпазим животните от самите себе си и за в бъдеще да се съобразяваме с техните чувства и интереси, които за съжаление те не могат да споделят. Искрено се надявам да се промени отношението към животните. Искрено се надявам да бъдем малко по-добри. Сямо времето ще ни покаже…истината е някъде там…