Срещали ли сте куче на три лапи? А влюбвали ли сте се в такова куче? Може би да, а може би не. Е, на мен ми се случи. Преди година и половина в дома ми временно се настани една 7-8 месечна трикрака дама – Лизи. Година и половина по-късно тя все още е вкъщи. Оказа се, че това е и нейният дом.
Като стопанин на четириного куче, в началото имах леки притеснения и я приемах за уязвимо същество, което трябва да щадя по всевъзможни начини. Но Лизи бързо ме опроверга и показа, че притесненията ми са напълно неоснователни и няма нужда от специално отношение. Лизи тича, подскача, прескача, изкачва стълби, въргаля се в снега, играе, радва се и превзема дивани (любимо занимание) толкова енергично и ентусиазирано като всяко друго куче на четири лапи. Разлика в ежедневието, грижите и отговорностите за четириного и триного куче просто няма. Какво е необходимо на едно четирикрако куче – качествена храна, собствено меко кътче, ежедневни разходки, игри със себеподобни и стопанина. От абсолютно същите неща има нужда и Лизи – нито повече, нито по-малко. Кучетата се адаптират много по-добре и по-бързо, отколкото ние, ако бъдем изправени пред подобно физическо предизвикателство. След като кучетата нямат проблем с това, че имат една лапа по-малко, защо ние трябва да имаме проблем с това. Всички предрасъдъци, опасения и притеснения са излишни. Лизи показа и продължава да показва такава решителност, издръжливост и наслада към живота, от която само мога да се възхищавам и да се поуча. Непълният комплект лапи не ѝ пречи да живее щастливо и да е ентусиазирана от всяка разходка, игра и похвала. Кучетата са удивително устойчиви създания и имат впечатляваща способност да се приспособят към промените във физическото им състояние и Лизи го доказва всеки ден с пълна сила. Липсата на лапа не трябва да се приема като увреждане. Трикраките кучета могат да имат пълноценен живот и да се наслаждават на същите дейности, на които и четирикраките им събратя, ако им дадем шанс.
Разказвам тази история не за да предизвика вълна от съчувствие и съжаление. Лизи няма нужда от това, както и никое друго трикрако куче. Единственото, от което имат нужда са хора, които да им дадат шанс да споделят дома и живота си с тях, всъщност като всяко друго куче без значение от броя на лапите му. Решението да осиновиш куче на три лапи носи същата отговорност като осиновяването на четирикрако куче.
Кратко видео можете да видите тук.
Написано от стопанката на Лизи, която от приемна стана постоянна