Новата година не е започнала по най-приятния начин за младия добряк от улиците на „Младост 1 А“ в София. Кастриран, нахранен, спокойно полегнал, добър и кротък, уличният великан е прострелян почти от упор в предна лява лапа с въздушно оръжие в неделя, вечерта. Извършителят е неизвестен…

За късмет, едно момче с голямо сърце и силен дух, забелязва кучето да кърви, притихнало и уплашено до смърт, сгушено в ъглите на студения зимен блок. Момчил и неговият брат започват да търсят помощ. Случайно намират нашия сайт и кампания „Аз помагам на животните“. Леко отчайваща първа информация – ние не сме зоополиция, не сме и в Animal Planet, нямаме бърза линейка и екип за улавяне на наплашени и наранени животни. В неделя вечер, когато всички се приготвят за сън и за първия работен ден от седмицата, държавните институции не работят, няма ловни кучешки екипи..нищо. Въпреки това, Момчил не се отказва. За по-малко от час той открива ветеринарни лекари, които в 22 вечерта идват на място и упояват животното. Момчил заплаща със собствени средства транспорта и хващането на кучето!

Във ветеринарната клиника, след преглед и рентгенова снимка, кучето е подложено на активно лечение с антибиотик и обезболяващи. Понесъл кротко и спокойно всички манипулации, Tитан (както го нарекохме), след всички изтърпяни страдания, сега търси с благ поглед ласката на човешка ръка.

Благодарим на Момчил и неговия брат, че не останаха безучастни към страданието.

Лечението и престоят на животинката в клиниката се заплащат от даренията, които постъпват по кампания „Аз помагам на животните“.

Само пет дена след случката, Титан трябваше да напусне ветеринарната клиника – престоят там е скъп, а и клиниките не са приюти. В приютите няма места. Нуждаещи се улични животинки хиляди…Хора, които да приберат поредното куче вкъщи временно, докато се възстанови от раните, се намират безкрайно трудно. Куче, като Титан, практически няма много варианти за последващ живот. Освен, ако не е с късмет, и няма един много сериозен ангел-пазител, какъвто се оказа за него Момчил.

Момчето, което откри Титан, кървящ през нощта на 11 януари, плати за залавянето на кучето в 22 часа през нощта и го отведе на лекар, продължи да посещава Титан в клиниката и да мисли за него. От посещенията на Момчил се случи нещо неочаквано. Едно простреляно куче, наплашено и вероятно готово за отбрана, заради тежки спомени, всъщност се почувства обичано от грижите и вниманието на Момчил. За 5 дена Титан се изправи на крака, успокои и стана най-общителното същество. А на тръгване от клиниката дори ходеше на повод – уличното животно, на което вероятно никой никога не е поставял каишка, тръгна уверено към новия си живот и пожела да стане нечий приятел, да ходи редом с него.

За това, което се случва по-късно, Момчил пише: „едно семейство с няколко кучета (с което се свързахме по абсолютна случайност) го хареса и днес сутринта го приеха в своя дом. Новата роля на Титан ще бъде да „помага“ на пазача на склада на тези хора, като ще си има къщичка и двор където да се разхожда свободно. Сигурно ще наминем да го видим след месец-два. Здравословно се чувства отлично…“

Бихме поправили Момчил, няма такава случайност..когато искаш нещо истински, го постигаш. И Момчил го направи! Безкрайно благодарим на семейството, което прие Титан за свой приятел.