Екологични проблеми на градовете от страните в преход.
Или как да направим града ни по-приветлив?

Подготовка на проекта
Проект
6 май
7 май
8 май
9 май
10 май – краят

Така, както го бяхме замислили, проектът трябваше да започне всъщност на 5 май, понеделник. Очаквахме всички ние, 16 човека, да се видим за първи път в София, в хубавата неделна сутрин на 4 май.

Е, наложиха се дребни размествания… Малко залисани, малко забравили, към 10 април забелязахме, че от 1 до 6 май на никой в България не му беше до работа и дискусии, просто защото попадахме в една от дългите годишни ваканции. Като се започне от 1 май Ден на труда, та до 6 май Празник на българската армия. Неработното време можеше да е добре дошло, ако оставим на страна факта, че основни лектори щяха да бъдат държавни служители. И така се наложи да изместим всичко с един ден.

На втора стъпка, започнаха уговорките за зала за провеждане на дискусиите. Искрено се надявахме Администрацията на Софийския университет, където бе предвидено да се събираме всеки ден, да прояви желание да поощри младежки идеи, но уви, от там дойде първият червен картон. Повече от 8 дена тичахме между Минно-Геоложкия университет, Института по техниката, Читалище “Славянска беседа”, Министерство на младежта и спорта, даже Чехския културен център. Общо взето, ни казваха, че сградите са запечатани или че графикът е зает минимум до края на месец май. И така, 6 май – Празникът на българската армия трябваше да го отвоюваме с откриване на проекта в зала в хотел. Разпечатването на сградите след дългите почивни дни ни отведе в зала на КНСБ – Конфедерация на независимите синдикати в България, където проведохме останалите беседи.

Реално, подготовката започна на 14 април с размяна на по няколко е-мейла на ден. Уточни се, че само Младите изследователи от Бор държат твърдо на думата си и всички предварително заявени участници ще дойдат. И от На ти с природата, и от Младите изследователи на Баня Лука можеше да се разпознае само по едно име от първоначалните списъци.

Какво се случи с участниците на На ти с природата: Мария, координаторът по проекта, трябваше да замине за Хърватска по задължение към университета, Иван също така замина за Хърватска, а Марина и Иво ги пратиха от катедрата им по Тюркология да упражняват турски език в Турция. Излъчихме нов координатор на проекта – Евгения.

Младите изследователи от Баня Лука пък ни изненадаха приятно с млад състав на средна възраст от 16 години.

Въпреки разместванията и като изключим тичането за факсове и скенери по ваденето на визите от Босна за България, повече издънки с участниците нямаше.

Не е такава историята с лекторите ни.

По програма, първият ден от проекта беше запазен за откриване с лекция на преподавател по социология, а следобедът трябваше да прекараме на открито в най-големия парк на София заедно с представител на общинска фирма “Озеленяване” и на НПО.

С преподавателя по социология бяхме говорили още преди 4 месеца и не очаквахме проблеми там. Затова започнахме с Общинска фирма “Озеленяване”. Мила секретарка въодушевено заяви по телефона, че не само няма проблем, че събитието ще е на 6-ти (националния празник), но и лично Изпълнителният директор на фирмата ще ни удостои с честта. След това се поинтересува кой ще участва. Споменахме и представителя на НПО-то. Явно й звучеше познато. Между другото тя дори ни попита дали имаме нужда от финансиране. Може би, жалко, но нямахме такава нужда. Чакахме потвърждение за участието им вечерта. А това се разиграва към 18 април. Същата вечер потвърждение нямахме, но проведохме разговор с представителя на Паркове и ландшафти – Мария Самарджиева, организацията – опонент. Мария ни обясни, че нейната организация вече месеци съди Дирекция “Зелени системи”, чиято изпълнителна фирма е “Озеленяване”. Преди време Паркове и ландшафти са оспорвали работата на Дирекцията за ОВОС на продължение на строеж на Метростанция, която трябва да мине под една от централните и най-стари градини в София. Мария поиска разговора й да бъде на закрито, защото й е трудно да се придвижва.

Така преместихме дискусията за парковете веднага след лекцията на социолога и следобедът остана свободен. Почудихме се как бихме могли да прекараме добре и в крайна сметка решихме, че като няма да ходим в зелен парк, може да отидем в увеселителен парк – новост за София – София Ленд, нещо като българското Дисни Ленд.

До тук – добре. Но все още от “Озеленяване” мълчаха. Дадохме им три дена време за размисъл и Евгения ги потърси. Милата секретарка този път не беше така ентусиазирана. Каза ни, че нямат никакво свободно време и са претрупани от работа и затова по-добре да се обърнем към Дирекция “Зелени системи”. И, така, приехме го като лош общински сигнал и решихме да не се обръщаме към тях, въобще.

Леко притеснени, най-малкото защото не очаквахме толкова от рано бюрократични спънки, започнахме да обмисляме по-твърда стратегия и курс към Общината. Очакваха ни и МОСВ, и ХЕИ.

Предварително имахме известен опит с общината и знаехме, че ще напряват всичко възможно да не дойдат само като им се спомене темата за боклуците и сметищата в София. Затова решихме да скрием истинската тема и да ги поканим да си представят изключително популяризираната в Интернет програма “Устойчива зелена София – 21 век”. А мимоходом и да си питаме за сметищата. Да, обаче, знаехме, че някои организации доста я оспорват, като например Съюза на Архитектите в България. Щяхме да поканим и тях, но този път общината нямаше да знае това.

Решихме да се подсигурим и с писмо, официално от Министерство на младежта и спорта, което да натежи пред институциите и да покаже, че именно ние работим по този проект в програма Youth Net.
Писмото чакахме дълго, а когато го получихме, имахме точно 3 дена до великденските празници, три работни дни. Напускахме със светкавична скорост писмата със специална покана от нас, която описваше мястото и часовете на дискусиите. И зачакахме.

Евгения щурмува ХЕИ. Щурмът се опря няколко пъти в непробиваемите врати на няколко секретарки, които ни обясниха, че те правят замервания на шума веднъж в годината и едва ли ще напуснат креслата си, за да замерват за нас. Но Евгения проби. Достигна до Директора на ХЕИ, който най-учтиво предложи поне да направим срещата в лаборатория на ХЕИ и там да ни демонстрира апаратите за мерене на шум. Е, поне е нещо и спряхме до тук.

Така се стигна до последната ни “жертва” – Зоопарка. Там вече атакувахме направо Директора. Той пък ни препрати към Екологичния информационен център в Зоопарка и нещата бяха решени.

Към 30 април имахме данните на всички пристигащи, направихме им застраховки. Накупихме фотоапарати, картони, лепила, папки и т.н.

Настаняването:

С него поне нямаше спънки. Намерихме четири апартамента, като в единия щяха да живеят 4 души сами, а на другите места по 2-ма и трима с хора от нашите участници.

Проектът започна още на 5 май в понеделник с пристигането на Лиляна, Жика, Драгана, Селена, Горан, Милош, Хелена, Неда, Виктор, Горан и Дженан. Пристигнаха успешно, само с два часа закъснение. От цялата група познавахме само Лиляна, като носехме и снимки, които ни бяха пратили по елелектронната поща. По едно добро съвпадение двете групи се сблъскват в купетата и вагоните във влака, без да са се познавали преди това и може би по сходни атрибути и еколожки символи разбират, че отиват на едно и също място. Та не беше трудно да разпознаем една тумба с двайсетина сака, озъртаща се напрегнато на софийската гара. След като се запознахме, поехме към такситата пред гарата и логично не успяхме да избегнем набезите им.

Тъй като 5 май беше ден без програма, нямахме кой знае какво предвид освен да настаним всички по домовете, да хапнем някъде заедно и да се поразходим. Обаче. Трудно е някак да съчетаеш 16 човека, които на всичкото отгоре живеят в четирите края на София. Едните имаха план – програма от слизането на влака и ……нахлуване в магазин МЕТРО, за около 3 часа пазаруване. А другите тръгнаха на разходка из София с карта на града в ръка. След дългото пазаруване и разходки, в 19 часа всички трябваше да се намерим на сборния пункт – централния вход на Софийския Университет. И както си тръгнахме с университета, така той си стана и сборен пункт за всичките пет дни.

Вечерта прекарахме в местна кръчма със забележителни босненски вицове, разказани стилно на английски език.

Официалното представяне започна от следващия ден.

Първа за града ни говори социолога Светла Енчева с лекция от 15 страници за това проблем ли е експанзиращият град за екологията. Бива ли да оказваме интервенция в разрастването на градовете? Лекторът засегна сериозни теми като: миграцията към градовете; разрастването на градовете; връзката екология – политика; отношението към хората в неравностойно положение, бездомните животни. Имаше видими проблеми с превода на английски, тъй като текстът беше сам по себе си тежък. Общо взето мъчително начало на деня. По време на кафе-паузата настъпи раздвижване, при което повечето заявиха, че е най-добре всеки да използва собствения си език и да си говорим непосредствено. Така или иначе, говоренето по темата се оказа трудничко.

Следващата дискусия предвидена за деня беше “Парковете срещу бензино-станциите – локален проблем на София”. Лектор беше Мария Самарджиева, от НПО “Паркове и ландшафти”. Мария чаровно, на българо-сръбски, заразказва за проблемите, с които се сблъскват относно Метрото, незаконните строежи върху зелени площи, незаконните бензиностанции, представи кратка история на парковете и градините в София, както и за отказа на държавните институции за диалог. По време на дискусията възникнаха много въпроси, предложения и идеи, с които участниците ще се заемат да обсъждат и решават вбъдеще.

След обяд отидохме в София Ленд, но банките не работеха и имаше проблем с парите. За това от българските участници влезе само един (12 човека общо). Но отишлите прекараха един весел следобед.

На 7 май дискусионната тема обхвана отпадъците в София, нерегламентираните сметища, устойчивото развитие на града и предложение за градоустройствен план, направен от архитект Димитър Димитров представител на “Сдружението на Урбанистите в България” и “Сдружението на Архитектите”. Оказа се, че на територията на София има около 3000 нерегламентирани сметища, и че Общината и МОСВ не правят нищо, за да ги премахнат, а само си прехвърлят топката. Арх. Димитров представи идея за свързването на зелените паркове в града с планините около София, като по този начин, според него, дори диви животни – елени, сърни, ще обитават парковете ни, както е било преди години.

Темите предизвикаха сериозни дискусии, като участниците дадоха примери и от техните населени места и нормативните им неуредици.

Пропуснахме да отбележим, че от Общината не дойде никой. Когато ги потърсихме предния ден, те ни казаха, че не знаят нищо за План “Устойчива зелена София – 21 век”. Странно.

“Транспорта в града: трафик, замърсяване, велосипедните алеи за еко-транспорт”.

Имаше представител от МОСВ в лицето на Елица Тодорова от отдел “Качество на атмосферния въздух” и представители от НПО “За Земята” с вело дейности от доста време.

Елица Тодорова представи данни за атмосферното замърсяване в градовете, като обърна голямо внимание на замърсяването от МПС, за новите изисквания на ЕС към емисиите от вредни вещества, изхвърляни от колите. Така избухна спор, предизвикан от Жика, с въпроса за задължението на шофьорите на автомобили да слагат катализатори и контролът, който извършва МОСВ в тази област. Оказа се че той е слаб, да не кажем никакъв. “За Земята” внесоха допълнително конфликтна нотка като разказаха конкретни случаи в опитите им да реализират идеи, съвместно с МОСВ. Дискусията беше жива, макар и не много креативна. След нея дори имаше недоволни, което предполага, че поне е предизвикала спорове.

След обяд практическото упражнение беше на тема “Измерване на шума”. В лабораторията на ХЕИ изнесоха кратка лекция за измерването на шума, как става и с какви апарати. Интерес предизвика темата за шума в нощните заведения и контролът, който извършват служителите на ХЕИ. Оказа се, че те са от малкото държавни работници, които си вършат добре работата, поне с такова впечатление останахме. Разказаха ни как извън работно време екипи от ХЕИ ходят по нощните заведения, за да замерват нивото на шума и хитринките, които правят собствениците им за да “намалят” шума. След това ни показаха по какъв начин се замерва шума и бяха изнесени още данни за транспортния и промишлен шум.

Вечерта отидохме в О!Шипка. Неда имаше рожден ден. Всички бяхме събрали пари и Сашо и Виктор избраха подаръка. А той беше типично български – голяма мъжка кукла в традиционна фолклорна носия.

През последния лекторен ден говорихме за достъпа до информация относно околната среда и възможността за участие на гражданите в процесите на взимане на решения. Водещи на дискусията бяха юрист Яна Михайлова от МОСВ и адвокат Михаил Коджабашев, представител на “Център за екологично право”. Двамата разясниха процедури по Закона за достъп до информация, случаи с отказ на информация и методи на набиране на информация.

Тук по-скоро се правеха предложения и предположения, отколкото да възникне спор, тъй като всички са наясно, че двама лектори или шестнайсет участника без подкрепа и заинтересованост от страна на властта не биха могли да направят много.

Относно включване на гражданите в процеса на взимане на решения, повечето имаха собствено мнение като Виктор разказа за работата на тяхната организация по мониторинг на Пакта за стабилност, а Лиляна, ръководител на групата от Бор, за създаването на местен план за оценка на околната среда.

Дългото готвене, голямата вечеря и бойкотът на зоопарка

Предната вечер, на рождения ден, се реши да се готви. Всеки отбор да направи свое национално ястие. Българите минахме най-финно с един таратор и пиенето. Борбата с печките поведоха другите. Към 4 часа се пекоха, точиха, бъркаха, даже загоряха Босанският лонец, Косачка, миш-маш, царевичната питка и ябълките със сметана.

Докато хапвахме, започна обсъждане за последния ден – ходенето в Зоопарка. Още през деня Младите изследователи от Баня Лука заявиха, че бойкотират ходенето в подобни заведения, защото там животните са унижавани от хорат, казано накратко (иначе обясненията са дълги). И отказаха да идват с нас. Младите изследователи от Бор ни подкрепиха. Повече от час спорихме. Причината за упорството ни беше такава, че неотиването там означаваше провал на идеята на самия проект, а именно да се научим да разговаряме както помежду си, така и с тези от “другата страна”. Спорът остави Младите изследователи от Баня Лука да вземат решение до другия ден.

Срещнахме се в Южния парк. И решихме да изиграем една игра, предложена от представителите на Босна и Херцеговина. Целта на играта беше участниците да се научат да работят в екип и заедно с обща помощ всички да се справят.

Според нас, играта се получи. Или поне всички преминаха през дупките на мрежата, къде по правилата, къде не..;)

Оставаше малко до срещата в Зоопарка. Младите изследователи бяха размислили и решили, че ще отидем всички заедно, но искаха да направят мирен протест. Идейно, всички споделяха позицията им и се включиха в подготовката на протестен плакат. Драгана нарисува особено симпатичен син слон, който държи за верижка човек, застанал на колене. Направихме и надпис на български език: Да отидем в Хомо-парка! Вход 0.50 ст. И всички отидохме в Софийски Градски Зоопарк с плаката пред нас.

Представителките на Зоопрака Катя и Диана с интересни примери от работата си в Зоопарка успяха да убедят участниците, че това не е място за печелене на пари, а място, в което полагат грижа за животните. Разказаха за различни програми на Зоопарка. За разлика от другите дни, този път участие по темата взеха почти всички. Но имаше и изморени, тъй като не бяхме обядвали, а и температурите бяха много високи. Трябваше да се приготвят и багажите за тръгването. Разговорът свърши към 17 часа, имахме по-малко от 4 часа.

Но отидохме на твърде късен обяд, хапнахме докъм 19 часа, след дълго чакане на готвеното. А след това, всички, повече от уверени, че ще успеят, се разпръснахме по домовете. Е, факт е, че имаше само една забравена раница, която успяхме да доставим на гарата 10 минути преди да тръгне влака. И така в 20 45 ч. влакът за Белград тръгна без да остави никой в София от нашите петдневни посетители.

Скоро и ние ще ги посетим;)