Скъпи приятели, представяме на вашето внимание един приятен за четене и полезен пост отностно змиите в България, какво трябва да знаем за тях и как да действаме при потенциална среща. Оргомни благодарности на автора, Антон Соколов, който ни разреши да публикуваме поста му и на нашия сайт.

„От няколко дни се каня да напиша този пост, но вече си е време…

Мнозина сте забелязали, че времето вече се постопли и активността на влечугите се възобнови за поредна година. Мнозина също сте забелязали, че напоследък публикациите със змии в тази група зачестиха. Пиша този пост като херпетолог с многогодишен опит в практическата работа с тези животни на терен, а целта му е да разясни някои неща относно тях. Точките, които ще покрия, са следните: „Какви са змиите в България?“; „Опасни ли са змиите у нас?“; „Защо змиите са полезни за нас?“; „Защо не бива да убиваме змиите?“; „Как да процедираме при среща със змиите и как да ги прогоним от двора си?“; „Как да спра да се страхувам от змии?“. Накрая ще добавя и авторски снимки на най-често срещаните видове в близост до хората, плюс кратък информативен текст.

-> Какви са змиите в България?

Нашата страна е дом на общо 16 вида змии, 4 от които отровни, от които пък само 2 са потенциално опасни. Листът включва:

  1. Жълтоуха водна змия (Natrix natrix) [безобидна]
  2. Сива водна змия (Natrix tessellata) [безобидна]
  3. Смок мишкар (Zamenis longissimus) [безобиден]
  4. Леопардов смок (Zamenis situla) [безобиден]
  5. Пъстър смок (Elaphe sauromates) [безобиден]
  6. Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) [безобиден]
  7. Обикновена стрелушка (Platyceps najadum) [безобидна]
  8. Черноврата стрелушка (Platyceps collaris) [безобидна]
  9. Голям стрелец (Dolichophis caspius) [безобиден]
  10. Медянка (Coronella austriaca) [безобидна]
  11. Пясъчна боа (Eryx jaculus) [безобидна]
  12. Червейница (Xerotyphlops vermicularis) [безобидна]
  13. Котешка змия (Telescopus fallax) [слабо отровна, безобидна за човека]
  14. Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignitus) [oтровен, но отделя малко количество при ухапване, освен това е рядко срещан и много бърз, хапе само и единствено при улавяне, което е трудно]
  15. Пепелянка (Vipera ammodytes) [отровна, потенциално опасна, но рядко животозастрашаваща]
  16. Усойница (Vipera berus) [отровна, потенциално опасна но рядко животозастрашаваща]

В миналото у нас се е срещала и Степната усойница (Vipera ursinii), но от средата на миналия век се смята за изчезнала от нашите географски ширини. От това време съществуват и сведения за западноевропейската отровница Каменарка (Vipera aspis), но произходът на двата открити екземпляра от този вид на наша територия не е потвърден и той също се смята за изчезнал, като дори някогашното му естествено присъствие в България е под въпрос.

-> Опасни ли са змиите у нас?

По света съществуват много видове змии, повечето от които безобидни, а оставащия по-малък процент са отровни, като от тях някои притежават смъртоносна отрова. Европа е континентът с най-малко потенциално опасни видове змии, което включва и нашата родина. И въпреки това из целия свят змиите следват много сходен език на тялото и методи за самозащита, включително и българските видове.

Змиите в общи линии са дребни животни и за тях светът е опасен и изпълнен с хищници. Понеже са студенокръвни, техният запас от енергия е ограничен и се изхабява лесно, с други думи – уморяват се много бързо. По тази причина змия под заплаха не може да си позволи да стои и да се отбранява, затова всяка една от тях предпочита най-напред да избяга и да се скрие. Това е стратегия, присъща на всички видове по света и е най-често предприемания подход при опасност. Когато бягството не е възможно, например ако животното е приклещено в ъгъл или уловено, то предприема резервни мерки – съскане, хапане, издуване на тялото, изкуствена смърт и прочее. Змиите се защитават активно само в краен случай, причината за това е, че в много от тези сблъсъци с потенциален хищник змията в крайна сметка губи и бива убивана поради малкия си размер или бързата умора, или и двете. Това е факт който те отлично осъзнават, а отровните змии са даже по-ощетени при сблъсък с неприятел дори и да оцелеят, понеже губят ценна отрова, чиято предназначение е лов, а не самозащита.

Противно на много вярвания, никоя змия не преследва потенциален хищник, включително и човека. Ако на някого му е трудно да си го обясни задавам следния въпрос: Вие бихте ли нападнали разярен мъжки слон с нищо освен юмруците си? Не, разбира се, всеки здравомислещ човек би хукнал да бяга и да се скрие. Дори и да сте въоръжени с отровна спринцовка (аналогия за отровните змии) Вие пак ще бъдете смачкани много преди слонът да бъде засегнат от токсина, което пак не е във Ваша полза. Надявам се, тази аналогия е успяла да убеди скептиците защо никоя змия не избира да преследва създание, хилядократно надхвърлящо нейното тегло пред това да избяга жива. Та, да обобщя тази точка с отговор на въпроса „Опасни ли са змиите?“ – не, змиите не са опасни ако не бъдат закачани. Дори и най-силно отровната змия е безобидна, ако не бъде тормозена, а най-опасната змия е тази, която човека сам накара да бъде такава.

-> Защо змиите са полезни за нас?

Предполагам, повечето хора знаят, че змиите се хранят с мишки и плъхове. Някои са с различна диета, но повечето видове са специалисти в ловуването на гризачи. Това, което мнозина не осъзнават, е всъщност колко ефективни са змиите в тази си функция. Много животни се хранят с гризачи, сред които птици, котки, белки, кучета и други, но змиите са сред най-добрите им ловци. Това, което ги прави толкова надарени екстерминатори са две от специалните им умения. Първото е способността им да се проврат навсякъде – ако една змия си науми да стигне някъде, тя ще намери начин да го направи и докато котките и птиците изяждат по някоя и друга мишка на повърхността змиите са способни да открият гнездото и унищожат женската мишка заедно с поколението – постижение, на което малко животни са способни. Но как откриват гнездото? Тук влиза в игра втората им способност – вкусването на въздуха. Змиите притежават специален орган на небцето си наречен орган на Якобсон, който е директно свързан с мозъка. Функцията му е да анализира микрочастици, уловени от раздвоения език на змията и да създава архив от вкусове, чрез които животното се ориентира. Това тяхно сетиво е толкова мощно, че дори и сляпа змия е напълно способна да се ориентира в околната си среда и да ловува без особени затруднения, и ако гризачът изобщо някога е напускал гнездото си да търси храна вече е дал всичко необходимо на змията, за да го намери.

„Добре де, а мишките и плъховете толкова ли са гадни, че да търпим змиите?“ подозирам, много от вас питат. Гризачите неслучайно са сред най-ненавижданите вредители, те пренасят болести и паразити, много от които опасни, особено за деца и домашни животни. Освен това имат склонността да унищожават имоти и градини с реколта. За сметка за това змиите не пренасят болести, които засягат човека и другите бозайници, и не разрушават сгради, за да си правят гнезда, освен това са потайни и рядко се мяркат пред човешките очи. Именно по тези причини мнозина ценят ползите от съседство със змии, особено живущите на село. Интересен факт е, че уважението на част от народа към змиите, особено смоците, е остатъчно от някогашната Римска империя, която ги е ценяла на божествено ниво и е създавала специални популации около човешки селища с цел борба с вредителите включително и тук, на територията на съвременна България.

-> Защо не бива да убиваме змиите?

Както всяко животно, змиите имат своята функция в природата. Те са хищници, които регулират популациите на гризачи и други дребни бозайници, птици, риби, земноводни, други влечуги и безгръбначни. От своя страна те служат за храна на много други животни като по-едри бозайници, птици, други влечуги и прочее. Както с всяко животно, масовото избиване на змии дестабилизира локалната екосистема и може да засегне много други видове.

Друга причина хората да не убиват змии е законовата. Всички видове змии в България са защитени със закон и убиването им се наказва с парична глоба, варираща между 5,000 до 10,000лв за физическо лице. Някои хора минават между капките, но аз лично не бих искал да съм на мястото на човека, който някой е докладвал на РИОСВ и сега дължи хиляди левове глоба, а такива случаи има у нас всяка година.

И последната причина да не убиваме змии, която ще представя тук, е с оглед на личната безопасност. Мнозина не знаят това, но много голям процент от ухапванията се случват именно при опит за убиването на змията, и е логично да е така – когато животното бъде поставено в ситуация, в която е необходимо да се защитава е глупаво да очакваме то да седи мирно и да позволи да бъде убито.

Ако не ви интересуват последствията за околната среда и не ви плашат сумите от глобите то дано поне последната причина успее да ви убеди, че убиването на змиите не си струва. Но тогава какво да предприемем при среща? Това покривам в следващата точка.

-> Как да процедираме при среща със змиите и как да ги прогоним от двора си?

Ако сте чели внимателно досега вече знаете, че змиите не нападат ако им е дадена друга опция. Затова те са едни от дивите животни, с които конфронтацията се избягва най-лесно. Най-добрият подход при среща със змия навън е липсата на такъв, с други думи не е нужно да правите нищо. Ако я видите някъде встрани от пътеката просто я игнорирайте, ако желаете пък можете да я наблюдавате и снимате – стига да не я пипате, шансът да пострадате е нулев. Ако е на пътеката е достатъчно просто да я заобиколите, а ако не смеете да се приближите я изчакайте тя сама да се премести. Змиите рядко се застояват на открити места като пътеки, но ако срещнете някоя, която си лежи и не дава признак да планира да си ходи скоро се размърдайте така, че тя да ви забележи – зрението на змиите е базирано на движение, когато животното забележи, че наблизо има нещо голямо и движещо се то ще се оттегли от пътеката и ще се скрие.

Ако сте стигнали до тук и въпреки трета тема нямате желание да си съжителствате със змиите съветвам да продължите с четенето. Змиите са страхотни съседи, но не всеки желае да споделя имота си с тях и в това няма нищо лошо стига да не се убиват. На пазара се рекламират много продукти против змии, но разочароващата реалност е, че наистина действащ такъв продукт не съществува. Повечето от тях са на основа вибрации или миризма, но причината да не работят е понеже змиите са способни да определят кога вибрациите идват от потенциален хищник и кога са просто част от околната среда, а тъй като те се ориентират чрез вкусване на въздуха и всяка нова миризма просто бива добавяна към техния архив няма как да бъдат прогонени със зловоние без цялостния комфорт на имота да бъде сериозно компроментиран и за живущите там хора. Причината тези продукти да са все още популярни въпреки явната им нефункционалност е, че мнозина просто не знаят, че не действат. Змиите са потайни животни по природа и за повечето хора срещите с тях не са чести, затова когато някой постави уред за прогонване и не види дълго време змия той смята, че е благодарение на уреда, а всъщност змиите са си все още там и не му обръщат грам внимание.

Освен продуктите на пазара са популярни и по-фолклорни методи за прогонване на змии, например сяра, вар, нафталин, конски косъм, чесън, билки и прочее. Тези подходи за жалост не са научно издържани и доказано не действат по същите причини както и уредите за гонене.

Категорично най-ефективният метод за прогонване на змии е много прост като концепция – необходимо е средата в двора да бъде неблагоприятна за тях. Това означава окосена трева, широки отворени площи без предмети по земята, където змията би могла да се скрие, и при нужда премахване на стари каменни зидове с дупки и пукнатини в тях. Ако една змия няма как да обикаля спокойно и няма къде да се скрие в двора тя просто ще напусне. Давам и пример – аз израстнах на село, дворът на семейството ми винаги беше ниско окосен и подреден, за разлика на дворовете на съседите ни. През целия си детски живот постоянно чувах как съседи са намирали змии у тях, но въпреки всичките ми желания и търсене така и не видях нито една в нашия двор, необходимо беше да ги търся по реките и скалите.

Дори и дворът ви да бъде неподходящ за обитанието на змии случайното им преминаване не е невъзможно. В случай, че въпреки всичко попаднете на змия в двора си най-лесния и правилен подход е внимателно да я избутате в кофа с дълъг предмет, например метла, след което да я изнесете далеч от имота. Както вече установихме, опитът за убиване на животното крие рискове, а също самоуверения улов с голи ръце, затова най-подходящия и безопасен метод е гореспоменатият.

-> Как да спра да се страхувам от змии?

Някои хора не харесват змии и не искат да имат нищо общо с тях, други им се радват и се наслаждават на компанията им, но има и хора, които осъзнават, че змиите не са лоши и искат да ги харесват или поне да нямат против тях, но просто ги е страх твърде много. Ако в това описание виждате себе си, то тази тема е специално за вас.

Популярно твърдение е, че страхът от змии е вроден, но в днешно време е доказано, че този страх се появява по-късно в живота поради израстване в среда, където на змиите се гледа негативно и със страх, а децата се учат от родителите и им подражават. Именно затова много деца, които не са били учени да се страхуват от змиите нямат фобия към тях, като едно от тях съм бил и аз – родителите ми никога не са имали специални отношения или мнения към змиите и аз израстнах в среда, в която те са считани за съвсем обикновени животни, към които с времето започнах да проявявам своеобразен интерес.

Страхът от змии не е изобщо неизлечим и премахването му е абсолютно постижимо, като лично съм бил свидетел на прогреса на мнозина, които първоначално не могат дори и да гледат змии на екран, но след време и практика са способни да ги наблюдават спокойно в дивото или даже да държат домашна змия в ръце. За да се преодолее страха е необходима правилна психична нагласа, тоест човек да има желание да се престраши да учи за змиите и да ги наблюдава първо на екран, а после и на живо. Страхът идва от непознатото, а когато опознаем непознатото то спира да бъде толкова страшно. При някои хора работи даже и купуването на домашна змия и това е страхотен подход, тъй като позволява свикването и редовни упражнения с домашно животно, но както всеки любимец си остава ангажимент, който не всеки е готов да поеме. Друг добър подход е гледането на клипове на хора, които работят със змии в дивото или в домашни условия, продължителното наблюдаване на взаимодействието на тези хора със змиите се отразява и на зрителя и той започва несъзнателно да свиква с животните; добри канали с такива клипове в YouTube са Snake Discovery, Clint’s Reptiles и Green Room Pythons. Предоставям линкове към трите споменати: https://www.youtube.com/c/SnakeDiscovery https://www.youtube.com/c/ClintsReptiles https://www.youtube.com/c/GreenRoomPythons

С това слагам край на тази дълга публикация. Искрено благодаря на всеки, който е прочел всичко и се надявам написаното да е било от полза. Змиите си остават една от най-криво разбраните групи животни и продължават да си патят незаслужено заради това, не би било никак зле средното ниво на познания и отношение на народа да се вдигне малко. Както обещах в началото, предоставям авторски снимки на някои от видовете, с които се срещаме най-често.

Жълтоуха водна змия
Жълтоуха водна змия (Natrix natrix)
Вид безобиден натрицид, Жълтоухата водна змия е една от най-разпространените у нас. Храни се предимно с жаби, тритони и саламандри, по-рядко с риба и дребни бозайници. При невъзможност за бягство при заплаха вместо да хапе тя отделя неприятно миришещ секрет, а понякога се прави на умряла, като за най-убедителен ефект често пуска кръв от устата си. Среща се най-често около езера и други водоеми, но е възможно да се види и на километри от каквато и да е вода, тъй като тя само ловува там и не е директно зависима от нея

Смок мишкар
Смок мишкар (Zamenis longissimus)
Смокът мишкар е изключително разпространен, но много потаен вид. Не е любител на жегите, най-активен е през ранната пролет, след което рязко се покрива и излиза предимно сутрин или вечер, когато е по-хладно. Среща се в прохладни гористи местности, но поради любимата си храна, както подсказва и името му се среща често и в човешките села и градове, които привличат много гризачи. Обикновено бавно и целенасочено животно, при заплаха може да се изниже доста пъргаво, а ако няма тази опция или бъде уловен се защитава чрез хапане, което може да бъде стряскащо, но в реалност е не по-сериозно и не боли повече от боцване на трънче. Единствените мерки след ухапване от мишкар, които би било нужно да предприемете е просто да промиете одраскването със спирт или кислородна вода както всяка раничка, като и това не е задължително.

Млад Смок мишкар
Млад Смок мишкар (Zamenis longissimus)
Забележете колко се различава от възрастния, както и колко силно наподобява Жълтоухата водна змия. Основните разлики са в окраската, черно-белия корем на Жълтоухата и характерната черна “сълза” при малкото мишкарче.

Медянка
Медянка (Coronella austriaca)
Вид дребно смокообразно, Медянката рядко надхвърля 60см дължина. Тя е малка и кротка змия, която води сравнително потаен начин на живот. У нас се среща из почти цялата страна на разнообразни надморски височини, като предпочитаното ѝ обиталище често са каменисти райони, гори, полета и каменни зидове. Храни се предимно с влечуги и е още един безобиден вид, който с готовност яде отровни змии. При заплаха не е особено бърза, но ако не успее да избяга се навива на кълбо – рядко хапе и още по-рядко съска. В случаите, в които хапе няма повод за паника – зъбите ѝ са толкова малки, че рядко пробиват кожата и ухапването в повечето случаи почти не се усеща. За жалост тази змия често бива объркана с Усойницата, заради което бива убивана.

Пепелянка (Vipera ammodytes)
Втория вид виперид в България, Пепелянката е и по-често срещаната и по-едрата от двата. На дължина средно достига между 50 до 70см, като най-едрия документиран индивид у нас е с дължина 87см. Обитава цялата страна от морското ниво до 1000мнв, като предпочитания от нея хабитат са скалисти и каменисти местности, гори и храсталаци. Не харесва човешката компания и гледа да страни от нея, но в някои случаи срещите са неизбежни. При опасност често разчита на камуфлажа си, за да остане незабеляана, но ако прецени, че това няма да сработи и има шанс да бъде настъпана тя своевременно обявява присъствието си със съскане и започва бавно да се оттегля. Ако бъде уловена или приклещена в ъгъл тя се навива на кълбо и съска предупредително, а ако заплахата се приближи твърде много се отбранява с хапане. Пепелянката се счита за по-опасна от Усойницата, понеже отровния ѝ апарат е по-мощен и капацитета му е по-голям, следователно при самозащита отделя повече отрова макар, че много голяма част от ухапванията са сухи и без отрова. Отровата рядко е животозастрашаваща за човека, може да бъде опасна за стари хора, деца или хора със заболявания, свързани с по-слаб имунитет. При правилна реакция от страна на ухапания ефектите могат да отшумят до седмица, а с лекарска намеса и до няколко дена. Тези ефекти включват замайване, гадене и силна умора, възможни са и слаби халюцинации в по-напреднал етап. В случай на ухапване най-важното е да запазите увереност и спокойствие, което може да бъде трудно, но е от голямо значение, понеже излишния стрес може да доведе до по-бързото разпространяване на отровата и влошаване на положението. От личен опит (да, достатъчно голям карък съм да съм бил хапан както веднъж от Усойница, така и два пъти от Пепелянка) съм открил, че много помага постоянното напомняне, че това не е смъртоносна змия и просто ще се наложи да полежа няколко дена, след което ще съм като нов. Освен това е хубаво да пиете много вода, по възможност да седите на сянка и да сведете физическата дейност до минимум, ако наблизо не е наличен транспорт и се налага да се движите го правете със спокойно ходене. Силно НЕ се препоръчва да тичате, скачате, викате, приемате алкохол и цигари, да режете мястото на ухапването или да опитвате да изсмучете отровата – това са все действия, които само биха влошили положението. Освен това недейте да слагате турникет над ухапания крайник, ограничаването на отровата само до една малка част на тялото може да доведе до некроза на този участък и евентуалната му нефункционалност. Намерете най-краткия начин да стигнете до лекарска помощ и спокойно и уверено поемете натам.

Сива водна змия
Сива водна змия (Natrix tessellata)
Втория вид водна змия у нас, Сивата е също толкова безобидна, колкото и жълтоухата, и защитното ѝ поведение е идентично. За разлика от братовчедка си обаче Сивата водна змия е заклет рибар и много рядко избира да ловува друго освен риба. Именно заради диетата си тя е много по-водолюбива от Жълтоухата, но и за нея е възможно да бъде видяна далеч от водоем. Интересен факт е, че Сивата водна змия е единствения вид змия в България, който е способен да плува продължително време в солена вода и доброволно влиза в морето, за да ловува

Голям стрелец
Голям стрелец (Dolichophis caspius)
Един от най-впечатляващите видове у нас, Големият стрелец, известен още и като Синурник, държи рекорда за най-дълга змия в България, като най-дългия документиран екземпляр у нас е с дължина 204см. Въпреки това стандартната дължина за вида на наша територия е между 150 и 170см. Често срещан е из почти цялата страна под 1000мнв, като най-ясно липсва около София. Предпочитаният от него хабитат са скалисти и каменисти местности с многобройни храстови формации, но както и мишкаря харесва да се навърта около хората заради гризачите – Големият стрелец е ненаситен ловец и при възможност се угоява с голям брой животни включително мишки, плъхове и други бозайници със сходен размер; птици, гущери и змии, включително и отровни. Самият стрелец не е опасен и при заплаха може да бъде светкавично бърз и да изчезне за части от секундата, откъдето идва и името му. Ако бъде уловен или приклещен в ъгъл той не се колебае да се защитава с хапане, което е болезнено в сравнение с други змии, но далеч не е по-лошо от ухапване или одраскване от котка. Някои твърдят, че стрелецът е способен да навие опашката си на топка и да удря с нея като с боздуган или да я използва да хвърля камъни, но тези сведения са непотвърдени от науката и физически невъзможни като се вземе предвид анатомията и мускулатурата на опашката на животното.

Млад Голям стрелец
Млад Голям стрелец (Dolichophis caspius)
Обърнете внимание колко много се различава от възрастния индивид.

Усойница
Усойница (Vipera berus)
Усойницата е един от двата вида випериди у нас и една от малкото змии, чието ухапване може да бъде опасно. Тя е дребна и плаха змия, рядко надхвърля 60см дължина и не обича да е в близост до хората, затова може да се срещне най-често по планините над 900мнв. Интересен факт е, че Усойницата е най-студолюбивото влечуго на света и единственото, което се среща даже и в северния полярен окръг. У нас през пролетта в слънчево време може често да бъде видяна да излиза да се припича върху преспи сняг. Храни се предимно с гризачи, по-рядко с влечуги и птици. При опасност Усойницата може да бъде изненадващо пъргава и да се скрие на безопасност, но ако бъде приклещена се навива на кълбо и съска предупредително. Ако заплахата отмине тя ще продължи по пътя си, но ако неприятеля се приближи на опасно разстояние Усойницата може да хапе. В сравнение с Пепелянката, Усойницата притежава много по-скромно количство отрова и при самозащитно ухапване отделя по-малко токсин. Отровата рядко е животозастрашаваща за човека, може да бъде опасна за стари хора, деца или хора със заболявания, свързани с по-слаб имунитет. При правилна реакция от страна на ухапания ефектите могат да отшумят до седмица, а с лекарска намеса и до няколко дена. Тези ефекти включват замайване, гадене и силна умора, възможна е и краткотрайна слаба парализа на някои части на тялото. В случай на ухапване най-важното е да запазите увереност и спокойствие, което може да бъде трудно, но е от голямо значение, понеже излишния стрес може да доведе до по-бързото разпространяване на отровата и влошаване на положението. От личен опит (да, достатъчно голям карък съм да съм бил хапан както веднъж от Усойница, така и два пъти от Пепелянка) съм открил, че много помага постоянното напомняне, че това не е смъртоносна змия и просто ще се наложи да полежа няколко дена, след което ще съм като нов. Освен това е хубаво да пиете много вода, по възможност да седите на сянка и да сведете физическата дейност до минимум, ако наблизо не е наличен транспорт и се налага да се движите го правете със спокойно ходене. Силно НЕ се препоръчва да тичате, скачате, викате, приемате алкохол и цигари, да режете мястото на ухапването или да опитвате да изсмучете отровата – това са все действия, които само биха влошили положението. Освен това недейте да слагате турникет над ухапания крайник, ограничаването на отровата само до една малка част на тялото може да доведе до некроза на този участък и евентуалната му нефункционалност. Намерете най-краткия начин да стигнете до лекарска помощ и спокойно и уверено поемете натам.

Автор: Антон Соколов, херпетолог