Част I
За гражданите, стандартите и разни неща….
Замисляли ли сте се какво е гражданското общество? Колко често се сещате, че вие сте участник в него и как мислите трябва да функционира то?
Знам, че на пръв поглед последното нещо, за което се сеща средностатистическият българин са зоологическите градини и животните в тях. В представата на повечето от нас това са места, където можем да заведем децата за да видят диви животни. Така е, защото сме израснали във време, в което това „забавление“ се считаше за изключително познавателно мероприятие и полезно прекарано време. Аз също съм от онези деца, които са водени в зоологическата градина „да видят истински диви животни“. Не съм се родила природозащитник, а така също не съм израснала в среда на хора със специално отношение към природата. Представата ми за животните и природата се е градила чрез прекараното време на село при баба и дядо, научно-популярните филмчета и посещенията в зоопарковете. Никой не се е старал да ми показва страдание или проява на жестокост спрямо животно. Така, че мога спокойно да говоря от позицията на поне 80 % от българите. Но човешката цивилизация се развива и все по-отчетливо и ясно декларира промяна във възгледите си спрямо заобикалящия ни свят и нашата обвързаност и позиция в него. Но това е философската страна на въпроса. Няма да ви занимавам с нея. Ще използвам така популярните Закони на Мърфи за да ви въведа в тематиката:
„Каквото и да ви говорят – това не е цялата истина и както и да ви го казват, всъщност става дума за пари“
В един тв-репортаж представител на общинското управление на Разград обясни много хрисимо и усмихнато как всички предписания относно зоокъта в града са изпълнявани поетапно и как едни хора, които никога не са били в Разград на панаир говорят небивалици и преувеличават проблема с лъвовете. Ако не беше толкова трагично сигурно щеше да е забавно да се гледа как една семпла женица е натоварена да дава обяснения за нещо толкова далечно от нея, че да се постигне максималния ефект от интервюто – да се обяснява какво е направено, колкото и малко да е то и да се прехвърля топката на „компетентните инстанции“, защото тя не е специалист. Браво на отговорника по връзките с обществеността на общината! Интервю като по учебник. На финала хем нещо е казано, хем нищо не се вижда. Аплодисменти !
Обаче…. мен все ме гложди мисълта, че съм един гражданин и след като ми вменяват постоянно да се интересувам….. си викам, защо ли не я попитам разни неща, за които следва да е специалист, демек да може компетентно да отговори. Не са някакви сложни неща. Просто си ги мислех ей, така, като гражданин, макар и не на Разград, но все си мисля, че те следва да интересуват и гражданите на този делиормански бисер и център на футболни страсти, фармация и …. лъвове. Както разбрахме от госпожата, лъвовете били емблема на Разград. Простете невежеството ми…. все си мислех, че са африкански хищници, но….. няма да спорим сега за това. Кой както иска да се идентифицира, нали има свобода на избора!
Та …. като един гражданин се чудя над следното:
Какъв е годишният бюджет на този т.нар. „зоокът“? Все пак там работят някакви хора, които обслужват животните. На каква база е направен разчета за необходимите средства? Това е сравнително лесен въпрос. Все пак има някакви счетоводни стандарти и те сигурно се спазват. Защо питам след като не виждам проблем? Ами защото се опитвам да разсъждавам икономически. Щом има разходи, значи трябва да има и приходи. Както казват евреите – не ме плашат големите разходи, а малките приходи. Значи следва другия въпрос – какви са приходите на този „зоокът“? При положение, че лицензът на този обект е отнет преди три години и няма как да се възстанови, защото според европейски директиви след като минат две години от отнемането, обектът следва да се затвори, как се формират приходите от тази общинска дейност? Понеже се придържам към икономическата и юридическата логика ми се ще да знам какви постъпки е направила общината за да получи нов лиценз? Съставян ли е някога някакъв план или програма как да се получи такъв лиценз? Изобщо стоял ли е този въпрос пред общинското и областно управление? Директорът на този обект подавал ли е по надлежния ред искания, доклади, докладни записки и прочее нормативни документи, които да удостоверят, че той като пряк отговорник и управител на този обект познава проблемите му и работи по тяхното разрешаване? Ако няма такива действия, какви решения са взети от общинското и областното управление за да се пристъпи към изпълнение на въпросните директиви, които ние като държава в ЕС следва да изпълняваме? Защо се интересувам от тези скучни административни подробности ли? Ами защото ….. драги разградчани, всеки гражданин плаща данъци. Парите, управлявани от общинската и областната администрация не са техни лични, нито са наследени от родствениците им. Те са ВАШИТЕ ПАРИ! Помислете над следния казус! В къщата ви има теч. Всеки месец губите такова колическо вода, че заплатената сума, която вие задължително трябва да платите на ВиК може да ви стигне да си ремонтирате основно колата, например. Вие ще оставите ли теча или ще го поправите? Или нека дам друг пример, може би по-близък – искате детето ви да спортува. Представяте си го как играе тенис и става новия Григор Димитров. Давате пари за треньор, за екип, за ракети…. и изведнъж установявате, че детето ви не обича тениса и то не само, че не обича, ами изобщо не го бива. Опитва се, но не става, даже и треньорът мисли така, но вие му плащате и той си върши работата, а вие искате да изпълните мечтата си, защото по ваше време не е имало такива възможности. Треньорът си мълчи, защото получава пари за това, детето ви страда и не смее да ви каже, че всъщност иска да рисува, а вие наливате едни средства в своята детска мечта. Какво ще направите? Ще продължите да го карате насила да играе тенис или ще преориентирате средствата към това, което то обича и може? Нещо такова се получава и в тази история. Разград разполага със зоокът от 1960 година, което четем на сайта на общината. В началото били две сърни и един паун, а четири години по-късно се сдобили с първата двойка лъвчета. Следва покъртителна информация, която ме оставя без думи:
„…Особено известен е Разградския зоокът с многото поколения лъвчета родени в него, които са попълвали колекциите на зоопарковете във Варна, Габрово, Шумен, цирк „София“ и др.
От месец март 2004 г. обекта се стопанисва от Община Разград. Достъпът до зоокъта е свободен за оглед от гражданите и гостите на гра. Разград. Благодарение на грижите на Община Разград зоокътът е една от атракциите на града.
От 20 юни 2009 г. зоокътът в Разград има лиценз, издаден от Министерство на околната среда и водите, който удостоверява годността на зоологическата градина за опазване на диви животниски видове извън естествената им среда, чрез отглеждането и размножаването им при контролирани условия. Лицензът е с определени условия и със срок на валидност до 20 юни 2014 г.“
Като оставим граматичните и пунктуационни грешки в текста и се съсредоточим върху информацията разбираме, че Разград се гордее, че попълва „колекции“ от диви животни на други зоопаркове, за чийто лицензи нищо не знаем, в това число и на цирк. Държа да отбележа, че тази „гордост“ стои все още на сайта на общината след като от 2011 г. е влязъл в сила Закона за защита на животните и след като от 2015 година имаме влязъл в сила Закон за забрана за използване на диви животни в циркови представления, а от 2008 г. Европа поетапно въвежда такива забрани във всяка своя страна-членка. Дето се вика, биваше да го изтрият това изречение! Не е нещо сложно като действие и не изисква особена квалификация и напън. НО! Продължаваме напред! (както казва Кобрата) От тази информация излиза, че въпросите ми за бюджета и онези там, административни подробности, не почиват на мои свободни съчинения. Както и да го смятам, със сигурност са минали две години от изтичането на лиценза….. Не знам какво мислят разградчани, но искам да им напомня, че бюджетът на общината не се формира само на местно ниво. Там се калкулират и държавни средства, а те идват от данъците на всички нас, българските граждани. Та…. аз съм против да се хвърлят средства на вятъра, защото така се обезценява труда ми, а аз го считам за скъпа дейност.
Другото, което ми идва наум от тази информация е – след като уж контролирано се отглеждали и размножавали диви животни, каква квалификация и образователен ценз притежават служителите на въпросния зоокът? Все пак, те се грижат за диви животни със специфични характеристики и потребности. Някак ми се вижда не съвсем еднакво да знам какви са потребностите на домашната ми котка и на един лъв, примерно…. Та, кой и как осъществява и контролира това размножаване не само при лъвовете? Има ли програми, дневници, изследвания….. някакви такива „безсмислени бумащини“, но все пак важни за генетиката, доколкото знам? Колко често се извършва обстоен преглед на животните в зоокъта и от кого и как се извършва снемането на здравния статус на животните? Дето се казва, сигурно е ветеринарен лекар, но и те си имат специализации и едва ли този, който лекува кучета може да се справи с всички диви обитатели на зоокъта. Това ме хвърля в размисъл в дебрите на стандартизацията и квалификацията. Както казва една моя приятелка, известен художник – „ и аз съм учила четири семестъра анатомия в Академията, но няма да се наема да вадя сливиците на някого“.
В историята на лъвчетата постоянно се натъртва, че в България няма специалисти-ветеринари за диви животни или те са много малко. Даже се замислям и върху това, че за да работиш в зоологическа градина или въобще с диви животни сигурно се иска по-скоро да си зоолог, отколкото ветеринарен лекар. Защото обгрижването на такива видове изисква тяхното познаване, за да може да се констатират навреме проблемите, а чак тогава идва ред на ветеринарните лекари. Та в този ред на мисли си задавам следния въпрос – защо, аджеба, като няма специалисти и професионалисти сте тръгнали да правите зоокътове, зоологически градини и прочее обекти?! Значи правим акции срещу частни зоопаркове, обаче, държавните могат да си правят каквото си искат и нещо по-важно – гражданите ПЛАЩАМЕ за това! Има едно определение, което характеризира ситуацията, но то има негативен смисъл и същност. Даже има и психологическа характеристика със специално име за такъв тип действия, но и тя не е позитивна. Не се сещам и за подходящ евфемизъм, за съжаление…….
Та така, драги ми граждани….. Не, не искам да ви занимавам с емоционални натяквания или природозащитни изблици и … между другото, не съм веган или вегетарианец (това за протокола). Ще ми се да се замислите за дилемите „ползи-вреди“ и „приходи-разходи“. Защото …. ако ползите ви са свързани с това детето ви да види диво животно, което страда и губи същността си ден след ден….. то каква полза е това? Учите детето си как може да причини болка без да бие някого? Учите го как да пречупва друго същество само като го накара да прави тегели или да обикаля на 20 м²? Какво точно опазвате, драги граждани, в тези зоологически кътове, градини и паркове? Изключително характерните за местната флора и фауна тигри, лъвове, слонове, зебри, маймуни? Как точно ги опазвате? Като експериментирате с генетиката за да видите какво ще се получи или като не ви пука какво точно ще се получи? Издържате тези обекти финансово, а получате срещу това какво? Та като оставите на страна природозащитните ми брътвежи, нека ви напомня, че става дума за ПАРИ. ВАШИТЕ ПАРИ!
автор: Десислава Давидова