Да затворим за миг очи и да си представим едно колело,частите на което функционират строго съгласувано.Педалите го задвижват,чрез гумите се движи,а кормилото го управлява.Да си представим сега,че гумите са спукани или просто ги няма.Веднага си задаваме въпроса:”Как ще се движи то?”Казваме си:”Няма страшно,ще сменя гумите и всичко ще се оправи.”Но гуми просто няма.Колелото вече никога няма да функционира както преди.Ще трябва да го изхвърлим,тъй като е повредено непоправимо.Така е и в природата.
В естествената среда,непроменяна от човека,животинските и растителните видове се намират в равновесие,което не бива да бъде нарушавано,защото може да има непоправими последствия.
Да предположим,че в едно блато щуките разкъсат всички малки рибки. Резултатът ще бъде,че щуките сами се осъждат на смърт и изчезване.Но щуките убиват само по необходимост.Те имат вроден инстинкт и убиват само когато са гладни.
Ако ние хората продължаваме да избиваме животните,да изменяме тяхната среда,да разрушаваме убежищата им ,то неминуемо нашата дейност ще доведе до нарушаване на равновесието на флората и фауната и тогава ние по подобие на щуките ще се осъдим сами на смърт.
Ние хората,като същества на които е бил даден разум,би трябвало винаги да мислим за последствията от една или друга наша постъпка;да подтиснем егоизма си и да помислим как бихме могли да предотвратим бавното загиване на всички екосистеми,включително на планетата ни.
Всеки знае къде се намира Природо-научният музей в София. Изкачвайки се по стълбите към горните етажи в стъклени витрини могат да се видят различни видове живи змии,мишки,хлебарки,гущери……
На първият етаж са разположени различни препарирани животни или техни скелети-домашни птици и животни-кокошки,гълъби,котки и диви зверове-вълци, лисици, тигри, а над тях пернати бекаси и глухари, ервеноглави кълвачи,скромни синигери,пищен паун.
На последният етаж прилепени един до друг стоят в строги редици плътно затворени шкафове.Тишина цари в тесните улички на този необикновен дървен град,в който са отделени цели райони с бръмбари и пеперуди,квартали с правокрили и мрежестокрили насекоми,булеварди с бръмбари-бегачи,улици с листни и щитоносни въшки.
Пронизани с тънки ентомологични игли или акуратно прилепени към хартиени подложки в посмъртен парад са се строили насекоми,демонстриращи блясък,форми и окосменост на своите хитинени мундири,орнаменти и цветове на крилете.Това са образци,събрани от различни места,понякога от много страни.
Дълги години са били събирани тези експонати и за други природонаучни музей в различни части на света.Необикновено зрелище би представлявала картата на земните полукълба, ако върху нея се нанесат точките и районите,откъдето във всяка колекция са постъпили експонати.
Ние трябва да оценим дългогодишния труд на учени и любители, непрекъснато обогатяващи музейните богатства, но от друга стана би трябвало веднага да си зададем въпроса”дали е разумно това унищожаване на хиляди животни,птици и насекоми,само с образователна цел?”
Колко животни умират всеки ден от ръцете на жестоки бракониери,превърнали задоволяването на човешките капризи в своя професия?Ловните трофеи украсяващи вили и къщи,та дори и ресторанти,нима не са плод на човешката жестокост?
“ Човек е мисля единственото животно, което убива, защото му прави удоволствие да убива.” П.Лоти
Мислите ли,че ако лъвовете имаха възможността да ни избиват биха го направили просто защото са по-силни?Мислите ли,че биха ни убивали само за да си направят обувки и палта?Биха ли ни убивали, само за да могат да ни окачат като трофеи по стените?
Ние човешкият род, сме тези, които за един бисер можем да унищожим тонове миди.Ние и само ние можем и убиваме цели стада слонове заради бивните им , за да могат малцина богати хора по света да украсят домовете си с бижутерийни кутии и статуетки от слонова кост.
Много животни стават жертва на нелегален трафик.Все повече хора създават в частните си домове зоологически градини само от куртоазия.Колко много от животните умират, докато биват пренасяни нелегално от родината си или получават трайни увреждания?Колко от тях умират, тъй като не могат да се приспособят към новата и чужда за тях среда?
Срещу това трябва да се борим.Сърцата ни трябва да се бунтуват само като си представим болката в очите им.
Някои хора биха казали, че това са само животни.Те не могат да говорят и да мислят, но Джереми Бентам го е казал много ясно:” Въпросът не е в това дали животните имат разум,дали могат да говорят, а дали могат да страдат.”Болката от куршум или удар е еднаква, както за животното,така и за човека.
Много от домашните животни са подложени на жестоки дресировки и включвани в различни игри и спортове.Стрелбата по гълъби,боят с петли,бой между кучета, коридата и разни други.В природата няма животно, което да убива за удоволствие,за задоволяване на кръвожадния си нрав, всички убиват, само за да оцелеят и за да задоволят глада си. Естественият подбор води до унищожаване,но само на слабите и болни животни.Човекът е този, който изкуствено прави кръстоски на различни видове животни с цел постигане на такъв вид, който да е кръвожаден и да участва в игри и състезания борейки се до смърт.
Ами всички онези животни, които до скоро бяха дресирани и показвани по арените на всички циркове по света?Нима това би могло да се нарече по някакъв друг начин, освен с думата “жестокост”?
Толкова често по всички медии се съобщава за различни експерименти с животни.Независимо, че са се практикували още в древността, експериментите с животни са се наложили едва през 19в.В началото са били ограничени в областите на науката и медицината,но по-късно през 20в. са се разпространили в много други области: козметиката, пестицидите,рисунките,оръжията.Годишно в света се жертват около 800 милиона животни, от които 4 до 5 милиона във Франция-2/3 от които били пожертвани за комерсиални цели. Списъкът на извършените експерименти, от които 85% без упойка е безкраен.Как бихме се чувствали ние, ако ни правят операция без упойка?Ще съдим докторите!?Ще ги вкараме в затвора, ще вдигнем шумотевица и ще накараме хората да ни обърнат внимание?
Как могат да се защитят животните от жестокостта проявявана към тях? Как да убедим хората, че те не са само материал, а чувствителни живи същества? Защо не се замислим и не се поставим на тяхно място?
Друга област силно развита през 20в. е промишленото животновъдство. При този вид отглеждане на животни телетата например са затворени в боксове и не могат да се движат. В края на третия месец без движение, преди да го отведат в кланицата, телето е натрупало месна маса, но е напълно деформирано.Що се отнася до кокошките, те са струпани върху пода или върху метални телени решетки по 20 до 25 на кв. м. Кокошките носачки са затворени по 4-5 в клетка с размер 40 х 40см. Подът на тези клетки е наклонен към улей, в който падат снесените яйца.Тази среда няма нищо общо с естествената среда на животните.
Говорим всекидневно за стреса при хората.Колко е вреден той, как застрашава живота ни и нормалното ни съществуване. А нима подобен стрес не съществува и при животните?Вроденият им инстинкт, начин на живот в естествена среда,нима всичко това не е променено от човешката ръка и нима това промишлено животновъдство не е подчинено на един всекидневен стрес за животните? Трябва да се събудим от дълбокия летаргичен сън, в който сме изпаднали. Трябва да защитим създанията, измъчвани по този начин, трябва да се борим за връщането към традиционното животновъдство; да се информираме как е отглеждано животното ,чието месо, мляко или яйца купуваме; не трябва да си затваряме очите пред жестокостта. Трябва да протестираме срещу превръщането на целия растителен и животински свят в полуфабрикат.
Човекът гледа на природата като средство за задоволяване на своите потребности и безвъзвратно унищожава неща, които сам не е създал. Човешката агресия унищожава безнаказано огромно количество животински видове.Човекът нехае за необратимите вреди, които нанася на мълчаливата природа.
“Червената книга” съдържа в себе си всички онези изчезнали и изчезващи животни, които са под закрила и забрана за ловуването и унищожаването им.
Още в праисторически времена хората са били причина за ускореното изчезване на мамутите и други големи животински видове. Най-ясно това се вижда в Америка. Хората, преселили се от Азия допринесли за значителното обедняване на местната фауна, видно най-вече при броненосците.
Експанзията на мореплавателите и европейските колонизатори по света, довело до изчезването на много други животни.Избивали ги масово, най-често за храна или просто за удоволствие.Големият пингвин от Северният Атлантик също е бил унищожен.Зебрата коуага, костенурките от островите Родригес, вълкът от Фолклендските острови… Дълъг е списъкът с изчезнали видове.
Заплахата за дивата фауна през 20в. нараства,разширяват се не само разрушенията на обитавани от животните места,но и повсеместното замърсяване.Защитниците на животните все повече се обединяват и съгласуват усилията си за запазване на животинските видове.
Много често в поведението на животните се наблюдават действия, които ги поставят близо до морала на човека.Голямо сходство между човека и животното се наблюдава по отношение на ритуалите. Това сходство в познаването на животинското поведение може да ни помогне по-добре да разберем много мистериозни процеси.
Според К. Лоренц, “който е усвоил това в пълната му пълнота, не може да изпитва отвращение нито към откритията на Дарвин, че ние с животните имаме общ произход, нито към извода на Фройд, че и нас ни ръководят същите тези инстинкти, които са управлявали нашите човешки предшественици.”
Йохан Хердер също смята, че изучавайки животните ние можем да разясним твърде много неща от психиката на човека, а това ще допринесе по-трезво да гледаме на себе си.
Монтен изтъква предимството на това да познаваме и ценим опита на животинският свят,защото според него не съществува по-благоустроено общество, с по-диференцирано разпределение на труда и задълженията, с по-устойчив ред от обществото на пчелите.
Човекът трябва да бъде заставен,според Монтен, да се съобразява с реда в това царство.Той иска да застане над него, а не вижда че е свързан и подчинен на същите закони, както и другите създания от неговия род.
В живата природа господства освен принципа на “взаимната борба” и принципа на “взаимната помощ”.Инстинкта на задружност, постепенно се е развил между животните и хората в течение на твърде дълъг еволюционен период. Твърде скоро човекът е забравил, че една голяма част от “своите открития ,той дължи на животинският свят.”
Бащата на руската авиация Н.Е.Жуковски в своите трудове развива мисълта за устройството на летателния апарат на птиците и насекомите и за начините на летежа им, обяснява планерния полет на птиците и на всякакъв апарат, по-тежък от въздуха.
Биолозите изследвайки полета на насекомите откриват, че птеростигмата на крилата на водното конче е праобраз на същото приспособление, с което конструкторите след дълги и скъпо струващи търсения снабдяват крилата на скоростните самолети.
М.К.Тихонравов пише, че “природата понякога посочва как най-сложните задачи, се решават поразително просто.”
Жилото на жилоносите насекоми ,“свърделът” на дървоядите, особено яйцеполагалото на дървесните оси-всички тези гъвкави и тънки самозадълбаващи се игли , отдавна привличат вниманието на сондьорите.
По същият начин и химичния състав и различните свойства на паяжината на паяците и копринената нишка на завиващите се в пашкули ларви чакат анализ, който може да разкрие интересни и поучителни подробности на специалистите по органична химия, на изобретателите на нови пластмаси.
Сравнително новата наука “екология”, която е наука за многостранните връзки на организма ,с неговото жизнено пространство, в което той е “у дома”, ни дава знание за това, че човек е длъжен да се съобразява с другите животни и растения, обитаващи този “дом”.
За мен словосъчетанието “ защита на животните “ на първо място означава разум. Ние хората трябва да докажем, че ако не сме най-висшето същество в йерархията на природата, то поне за момента сме най-разумното .Нека вложим в това словосъчетание и много любов, защото да съжителстваме с представители на други животински видове и да се грижим за тяхното оцеляване е признак преди всичко на любов.Нека бъдем и милосърдни, защото природата досега ни е прощавала толкова грешки и издевателства над нея, че ние също трябва да се научим да прощаваме.”Да защитим животните” за мен означава да спрем да ги избиваме безразборно, без мисъл и без оглед нарушаването на екосистемата в която живеем.
Нека спрем да купуваме палта от кожите на убитите животни или такива специално отглеждани за палта.
Нека направим така, че не се срамуваме от нашия Създател, дал ни правото да владеем над “морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, що се движи по земята.”
Ако мислим за животинският свят, ние мислим и за себе си, ние мислим за нашето бъдеще и за нашето добро.Няма нищо по-хубаво от работа, насочена за благото на хората.Само в такава работа хората могат да влагат всичките сили на ума и сърцето си, може неуморно да се търси и безкрай да се открива нещо ново: в известното-неочаквано, в занимателното-полезно и в малкото-велико!