На мейла на сдружението ни получихме една необичана молба за съдествие, която ни трогна изключително много и решихме да споделим с вас. Това е историята на две улични кучета Мира и Ришко (Рошко) – приятелчета, които съдбата дарява с най-желаното – дом, но с цената на раздялата им. Добрите хора осиновили Мира имат едно единствено желание – да им помогнем да намерят осиновителите на Ришко, за да направят среща между старите приятели.

Призоваме всеки, който може да помогне с информация по случая да се свърже с нас на мейла на сдружението – office@iwns.org

Ето и историята на Мира и Ришко …

„Здравейте,

ОБРЪЩАМ СЕ С МОЛБА ДА НАМЕРИМ ЕДНО КУЧЕ. Ще ви разкажа накратко историята.

НЯКЪДЕ 2007-2008 Г. НА ПЛ. ГАРИБАЛДИ (ОКОЛО KFC) В СОФИЯ ЖИВЕЕШЕ ЕДНО БЕЗДОМНО КУЧЕ РИШКО (НЯКОИ ГО НАРИЧАХА И РОШКО). Много хорa от този район се грижиха за него, вкл. и търговците, които продаваха под колоните на отсрещната страна. Ришко обикаляше ценъра на София.
НА ПЛ. СВ. НЕДЕЛЯ ОКОЛО ХОТЕЛ ШЕРАТОН ЖИВЕЕШЕ ЕДНО ДРУГО БЕЗДОМНО КУЧЕ – МИРА. За нея пък се грижиха жените, които имаха сергии на този площад, вкл. и Нина, която продава в магазина на църквата, както и Златка, която е чистачка в отсрещния, тогава мексикански ресторант.
ТА, РИШКО И МИРА БЯХА ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛИ. През деня всеки си обикаляше сам, а вечер Мира отиваше на пл. Гарибалди при Ришко и двамата си играеха, бягаха заедно по Витошка, а после си лягаха сгушени около входа на на КT Подкрепа.
И ТАКА ЖИВЕЕХА ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО, ДОКАТО ЕДИН ДЕН РИШКО ИЗЧЕЗНА.

ОТ ХОРАТА, КОИТО МУ ДАВАХА ХРАНА РАЗБРАХМЕ, ЧЕ НЯКОЙ ГО Е ВЗЕЛ ДА ГО ОСИНОВЯВА В ШВЕЙЦАРИЯ. ИМАЛО ЕДНА ЖЕНА ЛИЛЯНА, КОЯТО РАБОТЕЛА В ХОТЕЛ РИЛА И ТЯ СЕ ЗАНИМАВАЛА И С ТОВА ДА ПОМАГА ЗА ОСИНОВЯВАНЕТО НА КУЧЕТА.

След това дълго време Мира беше тъжна и си стоеше на пл. Св. Неделя, докато жените от площада не ми сигнализираха, че се притесняват за нея и тя да не изчезне някъде, понеже имало хайки за бездомни кучета. Тогава аз и съпругата ми решихме да я вземем да живее при нас. Ние вече се познавахе добре с нея, както и с изчезналия Ришко. Всяка вечер, след работа, ходихме при тях и така станахме големи приятели. Не подозирахме обаче, че някой ще ни раздели. Преди всичко някой да раздели едно огромно приятелство, а може и любов между двете кучета.

И ТАКА ЖИВЕЕМ СИ ТРИМАТА С МИРА. ТЯ НЕ ПОГЛЕЖДА КЪМ ДРУГИ КУЧЕТА. ВЯРВАМ, ЧЕ СИ МИСЛИ ЧЕСТО ЗА РИШКО И ТЪГУВА ПО НЕГО.

Пробвахме да намерим Лилияна, за да ни обясни какво е станало с Ришко, но не я открихме. Не знаем и коя е организацията спомогнала за адаптирането.

Нашата мечта е Ришко и Мира отново да се срещнат. В никакъв случай не искаме да вземем Ришко от новото ми семейство, където сигурно е щастлив.
Да не ме разберете погрешно.

ПРОСТО АКО ЗНАЕМ КЪДЕ Е, ЩЕ ЗАВЕДЕМ МИРА, ЗА ДА СЕ ВИДЯТ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ТОВА ШВЕЙЦАРИЯ, АВСТРИЯ ИЛИ НЯКОЯ ДРУГА ДЪРЖАВА. ПРОСТО ИСКАМЕ ДА ИМ ОРГАНИЗИРАМЕ ЕДНА СРЕЩА.

През 2009 заминахме за Полша, а сега сме в Мюнхен. Пътуваме често и когато сме с кола винаги вземаме Мира с нас. Вижда се, че е щастлива при нас, но още по-щастлива би била, ако отново види Ришко.

МОЯТА МОЛБА ЗА ПОМОЩ Е СЛЕДНАТА:

1. ДАЛИ МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ С НЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ? Дали знаете нещо за това куче Ришко?
2. Дали знаете кои организации са изпращали кучета от София в Швейцария и други западни страни?
3. А може бе познавате Лиляна, която тогава в работила в хотел Рила и от нея можете да получите информация?
4. Може би е някаква база с данни, на кучета адаптирани в чужбина? Имате ли инфо за това?
5. И всякаква др. информация, която може да ни помогне да срещнем Мира с Ришко.

Изпращам Ви няколко снимки на Ришко и на Мира (тогава не знаехме, че се казва така и я нарекохме Йоланта).

Благодаря Ви предварително!“