В известните ни части на Вселената няма нищо наподобяващо биосферата на нашата Планета. С развитието на човешката цивилизация през последните десетилетия щетите нанесени на природата придобиват все по големи размери. Всички “етажи” на Биосферата сега са уязвими на антропогенно влияние. Влошеното състояние на въздуха,водите и почвата неминуемо оказва влияние и върху животинския свят. Така в океана се намират 6 кг.пластмаса за всеки килограм естествено срещащ се организъм.

Днес видовете животни все по трудно могат да намерят подходящи местообитания. Запазването на отделни природни територии започнало още от антични времена,продължило в средновековието най-вече за да се запазят ловните животни и през средата на 19 век получило по масови форми. България е започнала да гради своята система от защитени територии преди около 70 год. Днес тази система включва около 1500 такива места (с 35 поддържани резервата и 473 защитени животни-към 31.12.2000г.), която съставлява общо 4,6% от територията на страната. В световен мащаб защитените територии са 5 % от земната повърхност. България е втората страна на континента по биологично разнообразие след Испания. Тя е забележителна и с големия брой застрашени и редки видове(13 вида влечуги,100 вида птици и 19 вида бозайници, сред които пъстрият пор, афалата, морския тюлен монах, муткурът, кафявата мечка, вълкът, видрата). България има също така и стратегическо положение в Европа по отношение прелетните пътища на птиците. При положение, че птиците са едни от най-добрите индикатори за общото състояние на средата и, че ние хората живеем в същата среда става ясно, че проблемът ни е общ, че заплахата за птиците днес е заплаха за нас утре.

Като най-висш етап от развитието на организмовата пирамида човек е длъжен да не пречи на останалите природни видове чрез своята дейност. Вече всеки 8-ми вид птици на Земята е застрашен от изчезване като само преди 5 г. такова е било състоянието на всеки 10 вид.Причина за изчезването на царският орел е отсичането на дърветата, върху които те гнездят и прякото преследване от недобросъвестни ловци-бракониери. Пресъхването на водните площи за превръщането им в обработваеми земи е отнема естествената среда на водолюбивите птици. Употребата на отровни примамки за вълците е оказало влияние върху числеността на лешоядите (сега в България има едва около 20 гнездящи двойки). За да остане като музеен експонат в Гърция е отстреляна последната женска представителка на брадатия лешояд, която е и символ на българската природозащита. Поради изсичането на тропическите гори хиляди видове изчезват всяка година. От всички видове съществуващи някога около 99% са изчезнали и никога няма да могат да се възстановят.

Забързани в ежедневието си и решаването на личните си проблеми хората често забравят за обкръжаващата ни природна среда и другите животински видове. Информирането на обществото чрез средствата за масова информация и акцентирането върху твърде значимите проблеми трябва да се увеличи, защото всеки човек, независимо от професията си и социалната си принадлежност трябва да осъзнае, че неговата помощ може да бъде решаваща за спасяването на световно застрашени видове, че всеки един от нас е много важен елемент в общата верига от действия,свързани с защитата на животните. Теми за животни трябва да присъстват в по-вече телевизионни предавания,за да влизат в масовото съзнание. Прожектирането на по-вече документални филми за животните и състоянието на отделните популации също ще доведе до ограничаване на заплахите към изчезващите видове. Изнасянето на лекции и семинари в училищата и запознаването на младежта с проблемите на животните ще провокират у тях желание и стремеж към промяна в отношението им към околният свят. Въвеждането в учебната програма на предмет, свързан със защитата на животните значително ще подобри състоянието, понеже младежите ще израстват с ясна представа към състоянието на животинския свят, а заедно с това у тях ще се породи и затвърди стремежът към запазване на природните ресурси. В районите,където се срещат застрашени видове, трябва да се осъществяват информационни кампании сред местното население. Вместо да се погребват, труповете на умрелите животни могат да се изхвърлят в специално създадени площадки и по този начин те ще осигурят прехраната на лешоядите. Заедно с това, унищожавайки труповете на умрелите животни те ще предотвратят разпространението на зарази. Повторното въвеждане в природата на изчезващи и застрашени видове и създаването на условия за тяхното размножаване, хранене и почивка ще осигури по-голям потенциал от съответният животински вид. Регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата природа трябва да се задълбочи. Трябва да се засили и контрола върху изпълнението и ефекта от съществуващите разпоредби и закони, както и митническия надзор. Осъществяването на научни изследвания, също е от значение за опазването на животинското царство. Стриктното спазване на законите за ловуването, контролът върху спазването на правилника за защита и хуманно отношение към животните, строгите мерки към лицата нарушили”покоя”им значително ще подобрят състоянието на животинският свят. За да се “създаде “добра защита на животните се изисква добро познаване на техните физиологични особености. В промишленото животновъдство трябва да се осигурят максимално оптимални условия за отглеждане и експлоатация на животните. Ежегодното прилагане на задължителните ваксинации и индивидуалната отговорност на всеки човек също е елемент от цялостната защита на животните.

Разнообразието на животинският свят не е продукт на човешкият прогрес, а на еволюцията и опазването му е морална отговорност на всеки от нас. За опазването на природният облик се изисква широко и трайно международно сътрудничество, поради глобалният и общочовешкият характер на проблема.

Всички видове изграждат общия облик на планетата и изчезването на някои от тях неминуемо би довело до глобални нарушения, които ще окажат влияние върху човечеството т.е.образува се един затворен кръг, в който причина и разрешение на проблема остава единствено човека.