Майката защитава децата си, вратарят защитава футболната врата, войникът защитава родината си, ораторът защитава тезата си… Какво е общото между тези примери? Според мен е мотивът т.е. любовта! Майката обича децата си, вратарят – играта, войникът – родината си, ораторът – възгледите си. Под защита на животните аз разбирам любов към животните.
Изчезването на цели видове, отравянето на местообитанията им, постоянните промени, към които те трябва да се адаптират са все проблеми, с които еколозите се борят от десетилетия. Какво прави техните усилия недостатъчно ефективни в световен мащаб? Липсата на любов! Повечето хора не обичат животните – ядат ги, преследват ги, продават ги, убиват ги, с една дума използват ги. Малко са тези, които виждат у тях живи същества, достойни за любов и грижа толкова, колкото и всеки човек. Още по-малко са тези, които я проявяват…
Докато живеем в свят, в който Животът не е върховна ценност, а краткотрайните (от гледна точка на историята) и лични интереси стоят преди всичко не можем да говорим за защита на животните, а само за опити това да се постигне. С последното ни най-малко не искам да омаловажа работата на екологичните организации. Напротив – възхищавам им се. Там се събират хора с много ентусиазъм, които според силите си се стремят да създадат у обществото съзнание за този проблем.
Ние, българите казваме “Капка по капка вир става”. Вярвам, че всички тези усилия не са напразни – че един ден за всеки защита на животните ще означава любов към животните.