Да защитаваш нещо означава да го пазиш, да oтстояваш неговото право за съществуване. Но защо трябва да защитаваме животните и от кого?
Дивата природа определено има нужда от закрила, и то за съжаление закрила от самите нас. Факт е, че ужасно много животински видове са застрашени от изчезване, а много от тях вече ги няма. И затова сме виновни само ние хората, безогледно разполагащи се в природата със своите завоевателски стремежи за все по-голямо жизнено пространство.
Безспорено е , че човекът се е утвърдил като най-силният и проспериращ биологичен вид на планетата. Направо невероятен е темпът на развитие на човешката цивилизация- в началото ни отне хиляди години , за да овладеем огъня, а сега в двадесет и първи век революционни технически открития и иновации остаряват само за няколко години. Вече почти няма невъзможни неща за хората – успяхме да напуснем границите на собствената си планета и започнахме да покоряваме Космоса.
За съжаление нашата сила ни опиянява и ни кара да се самозабравим. Смятаме ,че ние сме най- важни, че планетата която наричаме свой дом ни принадлежи изцяло и можем безогледно да се разполагаме с нея. Можем да рушим, да унищожаваме , да преексплоатираме без да ни е грижа за последствията.
А последствията говорят сами за себе си :
Всеки ден от лицето на Земята изчезват около сто биологични вида, близо четиресет хиляди на година.
Повече от хиляда са бозайниците и птиците, които са непосредствено застрашени от изчезване. Сред тях са Гигантската панда- хиляда оцелели индивида, Явански носорог- по-малко от шейсет оцелели, Арабски орикс- около петстотин индивида, Тюлен монах- не повече от шестотин .
Еволюционно най- близкото до човека животно- орангутанът, все още е избиван от бракониери, тъй като в ориенталската кухня месото му се цени като деликатес. Оцелелите в природата са няколко хиляди.
Четири от петте вида носорози, са близо до изчезването.
Наша отговорност са и хилядите бездомни кучета и котки , които са осъдени да живеят на улицата.
В някои страни все още се практикуват различни “игри”, в основата, на които стои жестоко отношение към диви или домашни животни.
Много от технологиите за отглеждането на продуктивни животни, включват методи, които могат да се квалифицират като нехуманни.
За всички тези факти не можем да обвиняваме просто държавни институции и правителства. Да защитим най- ценното на планетата – живите същества не е въпрос на държавна политика, а е въпрос на лична позиция на всеки един от нас. Искаме или не , всички ние сме отговорни.
За съжаление голяма част от човечеството нехае за проблемите на живта природа и не се замисля , че изчезването на един биологичен вид е всичко друго само не и обратимо събитие. Все още , водени от твърде егоистични интереси за икономическа изгода и благополучие, хорат гледат на животните предимно като източник на ресурси. Но тези ресурси не са безкрайни и за да запазим баланса на планетата не може само да взимаме , трябва и да даваме от себе си. Трябва да даваме грижа , закрила и още нещо с което сме особено горди и смятаме , че е уникално при нас- любов.
Смятам, че най- добрата защита , която можем да предложим на животните е просто да ги обичаме. Но да ги обичаме означава да им позволим да живеят по техните естествени закони. Дължим им го , защото твърде дълго сме ги експлоатирали, затваряли в клетки, убивали за спорт и удоволствие, унищожавали сме техните местообитания и сме експериментирали върху тях.
Факт е , че пет милиона квадратни километра или около три процента от територията на Земята, са обявени за защитени територии под формата на национални паркове и резервати. Непрекъснато расте броя на природозащитните организации в света, действат голям брой програми за запазване на видовото биоразнообразие, вече все повече се държи на хуманното отношение към животните. Това ме прави оптимист и смятам ,че скоро все повече хора ще осъзнават необходимостта да се защитават правата на животните. Защото ние не сме създадени, за да бъдем единствени на света. Искаме или не ние сме част от природата, само че докато тя може да съществува без нас, ние не можем без нея. Затова трябва да променим мисленето си. Трябва да осъзнаем какво става около нас и да поемем отговорността си. Иначе ще се събудим един ден и ще се окаже ,че сме останали сами…Тогава ще е късно.