– Добре, че сивата панелка е само част от декора.
– Моят декор е допълнен и аз съм щастлива…!!!
– Уютна обстановка…!!!
– Черно, ароматно и горещо кафе…!!!
В онзи ранен следобед, сякаш декорът оживя. Героите също, а в съзнанието ми се “загнезди”, уж един неангажиращ разговор…!!!
“Няма ли кой да ги изтрепи тези гадни помияри! Няма ли кмет този град? Докога ще ме посрещат от работа вечер, бесни са тези животни! Кастрирани били, а тези “по-хубавите дето ги хранят”, гладни били, те са за убиване..! Правила за защита и хуманното отношение към животните има…..нали трябваше да бъдат изтребени псетата от улицата? Какво чакат – “Покана ли?”. Кастрационен център им направиха, а ние..? Къде е Закона за защита на животните?”
Един монолог…., Но по-страшното, е че още цяла “кофа с помия” се наложи да поема върху плещите си.
Агресията днес сред нас е в резултат на обкръжаващата ни среда…! Не може бездомните кучета да са ежедневния ни страх, докато отиваме на работа, докато детето ни се прибера от училище! Реалността у нас е отчайваща, но чудовищното издевателстване над кучета не трябва да продължава. Това е грозен социален факт. А днес по този начин се справяме с проблема, утре така ще възпитаваме, така ще се борим, а може би така и ще градим?
Мястото на нашите бездомни животни е в достатъчно големи открити и закрити зони, които да позволят да се равивавт в естествени условия. В зоологическите градини у нас, трябва да се установят минимални изисквания към отглеждането на дивите животни, които имат социални нужди и естествена потребност да се движат. В противен случай и при липсата на средства у нас те ще се превърнат в места на тихо престъпление.
Ние трябва да ги защитаваме, а не да ги убиваме!
Ние трябва да настояваме да се приеме Законът за защита на животните!
В страните от Европейският съюз, се опитват вече да спрат и опитите на козметичната индустрия да експериментира върху животните, за да се установят дали химичните съставки на козметичните продукти представляват опасност за хората.
Нищо от моя монолог не се чу…
Защото, както е казъл Латвийският народ: ”Колкото глави, толкова мнения ”
Декорът пада!
Миг.
Но се сещам в този момент за Чудомировите герои от разказа “Убийство”, където баба Гина моли съседът си Дечо да “поудари малко само, колкото страх да вземе и друг път да не посяга” кучето й Шаро, а Дечо, който е имал “зъб” на животното използва момента и жестоко го убива. “Съвест нямаш ли? Сърце нямаш ли?” крещи и ридае след Дечо баба Гина, но нищо освен да “заооплаква тъжно и напевно, като над изгубена рожба” любимото си животн не остава на възрастната жена.
Историческа справка..
Чудомировият разказ е писан през 1939 година…За жалост е актуален и днес – месец декември 2003 година. 2003 година.
Лошо…!!!Защото не е декор!
А кафето е готово за отпиване!