В началото на 21 век проблемът за опазването на животинските видове вече е успял да намери своето достойно място в политиката, културата и убежденията на много държави. Създадените институции, природни паркове, обществени организации и многото списания пишещи по въпроса са чудесен пример за резултат в това дело. През 1858г. във Франция е създаден първият резерват, а към днешна дата по цялото земно кълбо сумарната площ от всички резервати, национални паркове и др. охранявани територии се изчислява на стотици милиони хектари. Чудесно е че тези ценни площи по закон не могат да бъдат засегнати от нуждата за дървен материал или нови земеделски земи, защото най-важното за опазването на животинските видове е съхранявяне на тяхната естествена жизнена среда. Именно в нея и само в такива условия те могат да виреят най-добре.

Под опазване на животинските видове трябва да се разбира тяхната неприкосновеност в средата в която живеят, а за това е нужен не само контрол, но и отговорност, която се създава в най-ранна детска възраст. Защото макар създаването и опазването на резерватите да е основен акцент в дейността на природозащитниците съществуват много други аспекти на проблема, които не са за пренебрегеане.

Тъй като в този бързо стесняващ своите пространства свят популациите на дивите животни продължават да намаляват, а видовете да изчезват, въпреки резерватите , въпреки законите , въпреки Червената книга, въпреки многобройните си последователи нека си зададем въпроса защо? Отговорите могат да бъдат доста прозаични.

Както знаем модната индустрия широко рекламира своите произведения от изкуствени кожи. Маниерът да се носят дрехи от одрани животни се смятя не само за проява на лош вкус, но дори и за престъпление от повечето последователи на Green pies. И все пак, скъпите палта от редки екзотични видове все още имат купувачи и все още умират животни за да се задоволят тези пазарни нужди. В Африка все така се организират сафарита в стил началото на 20 век и храбрите ловци ве още се смятат за герои убивайки от някой джип, бягащо от ужас животно. Скромното икономическо състояние на държавите от този континент не винаги позволява организирането на силна природозащитна организация. Дългогодишните политически сблъсъци между някои от тях улеснявят желаещите ловци, които си плащат и и изкарват незабравим ловен сезон в романтична Африка. Ловът е широко разпространен в световен мащаб, а толкова малко народи зависят от него за своята прехрана. Той е жестоко хоби, докаващ нагледно колко беззащитни са животинските видове в своята естествена среда. Напоследък дори някои развити страни възобновиха лова на спермацетови китове с”научна цел”, с което възбудиха всеобщо негодувание. Но решението си остана…

Какво да кажем за процъфтяващата нелегална търговия на екзотични животни – скъпа експортна и незаконна стока? Обикновено това са редки видове; земноводни, влечуги или хищнитци. Видове изискващи специални условия на живот, неподдаващи се на дресировка и изключително неподходящи за домашни любимци. Но много богати хора могат да си позволят този разход и въобще не се замислят какво ще правят с малкото бебе гепард , пума или крокодил, което само след няколко месеца ще порасне силно и опасно. Търговията с тези малки създава осакатени за цял живот животни. Дори когато неразумните купувачи се обърнат за помощ към подходящите центрове (във Франция има такъв за пострадали от своите стопани домашни любимци) работниците получават своите пациенти болни, изтощени и неправилно хранени. Възтановени физически те са абсолютно непригодни да живеят в естествената си среда, и са осъдени да прекарат остатъка от живота си в клетка. Пътищата на човека и дивите видове все повече се кръстосват. Понякога на сила, друг път случайна или неизбежно, но животните все по-често изневеряват на своята естествена среда, а при този процес се наблюдават вскакви аномалии. Някои от тях са опасни за хората , други за видовете.

Кой не е чувал за косатките – прочутите китове убийци. Малко хора знаят обаче, че в нормалната си среда те съвсем не са агресивни към човека, докато в басейните на водните комплекси понякога има нещастни случаи. Какво ли прави клопката на принудителния затвор с тяхната психика и дали промените не са логични? Някои от размерите на басейните дори не са съобразени с изискванията за отглеждане на такива морски видове,тъй като реконструкцията е твърде скъпа..

Други, не толкова критично настроени към човека животни, са кафявите мечки – почитатели на сметищата и кофите за боклук или колите на наивните туристи в някой парк. Тези находчиви, пъргави и силни животни, би трябвало да се хранят с горски плодове, ядки, мед и тн., но всъщност с охота поглъщат пикантната храна оставена или изхвърлена от хората. Техните събратя енотите са още по-ловки крадци и правят истински поразии в канадските провинции. Тези диви видове се полуопитомявят, приемат нехарактерна за тях храна, а заедно с нея променят и начина си на живот, стават зависими от човека. Жертва на този вид асимилация са често пъти животни от защитени паркови зони, чийто граници са твърде близо до населени места. За тази цел понякога се изграждат буферни зони, но за съжаление все още не са често срещана практика.

Все по-трудно е животните да живеят в своя собсвен свят, да поддържат естественана си екосистема и да се запазват като видове в определените им за това места. Общото замърсяване на планетата се отразява и в киселинните дъждове и в отравянето на почвите и водите. Всички тези изкуствени вещества се отразяват директно върху видовете. Рибата например и въобще морските животни са главен източник на живак, който се изхвърля в резултат на различните производства.

Примерите са показателни. Животните нямят къде да се скрият, нито имат право на собствен избор. Опазването на техните специфични ареали трябва да продължи с пълна сила, но и с голямо внимание към неразривно свързаните с това условия – екологията и нужната култура и информация сред населението. Интересните научно-популярни филми са чудесен начин да се прикове вниманието на деца и възрастни,и много по-силно да извикат уважение и респект от препарираните видове в някой природо-научен музей. Дисекциите на жаби – ненужен момент в часовете по биология, също магат да бъдат спестени от от добър образователен филм или фотография. Любовта към природата би направила всички по -отговорни към горските масиви, където един случаен пожар опустошава не само дървета, но и горските обитатели.

И все пак,въпреки трудните условия, а понякога и откровена заинтересованост, природозощитницити успяват да свършат своята работа. Усилиятя им подкрепят много известни личности които популялизират с имената си този вид дейност. Оптимистичен е фактът, че дори в пренаселена държава като Япония има цели самостоятелни островчета обявени за резервате заради прекрасните си популации птици. Най -радостен от всичко е фактът, че зад идеята за опазването на животните застават милиони хора от цял свят, убедени че видовете трябва да живеят във възможно най-естествената си среда и да следват своя нормален ритъм. А човекът трябва не само да им признае правото на живот, но и да го направи възможен.