Наредба № 4 от 10.02.2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт.

*Информацията е последно обновена на 17.04.2018

** Наредбата е отменена и заменене от:
Наредба № 16 от 3.03.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни

Глава първа.
Общи разпоредби

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспорт.
(2) Наредбата се прилага при транспортиране на:
1. селскостопански животни – говеда, овце, кози, свине и еднокопитни;
2. кокошки и други домашни птици, домашни зайци;
3. домашни котки и кучета;
4. други бозайници и птици;
5. други гръбначни и студенокръвни животни.

Чл. 2. Изискванията на наредбата не се прилагат при транспорт:
1. който няма търговски характер;
2. на отделни животни, придружавани от физически лица, отговорни за тях по време на транспорта;
3. на домашни любимци, придружавани от собственика им, при частно пътуване;
4. на разстояние до 50 км;
5. от животновъди или гледачи със собствени транспортни средства, когато обстоятелствата налагат сезонно преместване на животните.

Глава втора.
Общи изисквания при транспорт на животни

Чл. 3. Транспортирането на животни в страната, от и за чужбина се извършва при спазване на показателите за плътност на натоварването съгласно приложение № 1.

Чл. 4. (1) Транспортират се животни, които са клинично здрави, подготвени за пътуване, като са осигурени условията за полагане на нормативно определените грижи за тях.
(2) Не се транспортират болните и наранените животни, освен когато:
1. са леко наранени или болни от незаразна болест и транспортирането няма да им причини излишно страдание;
2. се транспортират за целите на научни изследвания с разрешение на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);
3. се транспортират за лечение във ветеринарна лечебница.
(3) Животните, които се разболеят или наранят по време на транспорта, получават първа помощ и подходящо ветеринарно лечение или се колят по начин, който не им причинява излишни страдания.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава транспорта на животни за спешно ветеринарно лечение или клане, без да се спазват изискванията на ал. 1 – 3, ако с това не им се причинява излишно страдание.

Чл. 5. (1) Не се допуска престой по време на транспорт на превозни средства, транспортиращи животни, освен ако това е необходимо за доброто им състояние.
(2) Ако партидата животни бъде задържана по време на транспортиране за повече от два часа, се вземат мерки за предпазването на животните, а при необходимост – и за тяхното разтоварване и настаняване.

Чл. 6. Транспортират се само идентифицирани и регистрирани селскостопански животни. Документацията, която придружава животните, трябва да съдържа данни за:
1. произхода и собствеността на животните;
2. мястото на експедиция и местоназначението им;
3. датата на експедиция и времетраенето на транспорта;
4. целта на транспорта (за клане, за отглеждане, за продажба и др.).

Чл. 7. (1) Всеки товародател на животни за транспорт е длъжен:
1. да повери транспорта на животните на превозвач с необходимите способности, професионална квалификация и знания;
2. да състави маршрутен план за целия период на пътуване по образеца, посочен в приложение № 2;
3. при транспорт на гръбначни животни на територията на страната да има валидни документи по чл. 37 от Закона за ветериарномедицинската дейност (ЗВМД) , а при внос и износ – по чл. 44 ЗВМД ;
(2) За издаване на документите по ал. 1, т. 3 товародателят подава в НВМС декларация, съдържаща данни за:
1. мерките, осигуряващи спазването изискванията на наредбата до местоназначението на животните;
2. подготовката и опита на придружителите при транспорт на гръбначни животни;
3. грижите към животните и мерките срещу нараняването или излишното им страдание;
4. това, че превозните средства отговарят на изискванията за предпазване на животните по време на транспортирането им.
(3) Маршрутен план по ал. 1, т. 2 се съставя, когато при транспорт в страната или експорт за други страни времето за пътуване е повече от 8 часа. В маршрутния план се посочват и пунктовете на спиране и прехвърляне.
(4) Товародателят представя маршрутния план на НВМС за изготвяне на здравни сертификати. Броят на сертификатите се отбелязва върху маршрутния план и се подпечатва от държавен ветеринарен лекар на мястото на експедицията, след което се въвежда в системата за обмен на информация. Маршрутният план се прилага към здравния сертификат по време на пътуването.
(5) Товародателят предава на превозвача оригиналния екземпляр на маршрутния план и здравните сертификати, които придружават пратката.

Чл. 8. (1) Превозвачът на животни е длъжен:
1. да посочва на товародателя времето и местата за хранене и поене на животните по време на пътуването за включването им в маршрутния план;
2. когато животните се изнасят в други страни, а времето за път през българската територия е повече от 8 часа, да завери маршрутния план след проверка от ветеринарните власти на съответния граничен пункт и след установяване състоянието на животните пътуването да продължи; разходите по проверката са за сметка на товародателя;
3. когато животните се внасят от друга държава по вода, и времето на пътуване надхвърля 8 часа да прилага т. 2;
4. след завършване на транспорта да представи маршрутния план на компетентните ветеринарни органи по мястото на произход на животните;
5. да води за периода, определен от органите на НВМС, второ копие от маршрутния план и да им го представя при поискване;
6. да взема в съответствие с вида на транспортираните животни всички мерки за осигуряване на потребностите им от храна и вода, дори когато маршрутният план е променен или пътуването е било прекъснато по независещи от него причини;
7. да транспортира животните без забавяне до местоназначението им;
8. да осигурява хранене, поене и почивка на животните според вида им.
(2) Органите на НВМС проверяват редовно, на предварително определените от превозвача пунктове на спиране, годността на животните да продължат пътуването.
(3) Разходите за хранене, поене и почивка на животните са за сметка на товародателя.

Чл. 9. Националната ветеринарномедицинска служба чрез информационна система осигурява обмена на информация за транспорта на животни в страната, както и от и за чужбина.

Глава трета.
Специални изисквания при транспорт, според вида на животните
Раздел I.
Транспорт на селскостопански еднокопитни и селскостопански животни от видовете говеда, овци, кози и свине

Чл. 10. Забранено е транспортирането на бременни животни с вероятност да родят по време на пътуването и животни, родили през последните 48 часа, както и новородените животни, чийто пъп не е напълно зараснал.

Чл. 11. (1) По време на транспортиране на животните се осигурява достатъчно място да стоят изправени в естествено положение, като при нужда се поставят предпазни прегради за защита, както и място, за да могат да лягат, освен ако това не се изисква от специалните условия за тяхната защита.
(2) По време на транспортиране на животните се осигурява прясна вода и подходяща храна на интервали, посочени в чл. 43 .

Чл. 12. (1) За транспортиране на животни се използват само закрити специализирани транспортни средства и контейнери, предпазващи животните при лошо време и остри климатични промени.
(2) В определеното за животните превозно средство се осигурява достатъчно място и на всяко ниво – необходимата вентилация, когато животните са в изправено и в легнало положение.
(3) Транспортните средства и контейнерите трябва да са пригодени за измиване и почистване и обезопасени за животните. Те се конструират и използват така, че да не се допусне нараняване и излишно страдание на животните, както и да се предотврати излизането на животните извън тях.
(4) Подът на транспортното средство или контейнера трябва да издържа тежестта на транспортираните животни, да не е хлъзгав, да е конструиран по начин, непозволяващ нараняване на животните. Подът се покрива със слама, за да се поемат отпадъците, освен когато този проблем е решен по друг начин. Отпадъците се отстраняват редовно.
(5) Контейнерите, в които се превозват животни, се маркират със знак, указващ присъствието на живи животни в тях, както и със знак, който отбелязва тяхното изправено положение. По време на транспорта контейнерите трябва да бъдат изправени и да не се подлагат на силни тласъци или разклащане.

Чл. 13. (1) Когато животните се транспортират завързани, въжетата и другите средства, които се използват, трябва да не се късат при нормални условия на транспорт и да са с дължина, позволяваща на животните да извършват естествените си движения. Въжетата и средствата за връзване трябва да изключват всякаква опасност от задушаване и нараняване на животните. Забранено е завързване на животните за рогата или чрез пръстени, прекарани през носа.
(2) Еднокопитните животни се транспортират с юлар. Това изискване не се отнася за млади необучени жребчета и за животни, транспортирани в индивидуални боксове.

Чл. 14. (1) Еднокопитните животни се транспортират в отделни боксове, които ги предпазват при разклащане на превозното средство.
(2) Еднокопитните животни могат да бъдат транспортирани и на групи. Животните, които проявяват враждебност едни към други, не се транспортират заедно, а ако това се налага, им се отстраняват подковите от задните крака.
(3) Забранено е транспортирането на еднокопитни животни в превозни средства с повече от една платформа.

Чл. 15. (1) При транспортиране с едно превозно средство животните от различни видове се транспортират отделени с преграда, с изключение на животни, които са свикнали да бъдат заедно и разделянето им може да предизвика безпокойство.
(2) Превозвачът взема специални мерки, за да избегне реакция на неприязън при транспорт в една и съща пратка на животни, между които съществува естествена непоносимост.
(3) По време на транспортиране на животни на различна възраст в едно и също превозно средство възрастните и малките се държат поотделно. Такова разделяне не се прилага за женски животни, които пътуват с бозаещите си малки.
(4) Некастрираните мъжки животни се транспортират отделно от женските. Възрастните нерези и жребци се транспортират отделно един от друг.

Чл. 16. Забранено е транспортирането на стоки в превозните средства, в които се транспортират животни, когато пречат на тяхното удобство.

Чл. 17. (1) За товарене и разтоварване на животни се използват подходящи съоръжения, като мостове, рампи и проходи. Подът на тези съоръжения не трябва да бъде хлъзгав и ако е необходимо, трябва да имат предпазни парапети.
(2) Забранено е преместването на животните с механични устройства, както и повдигането или влаченето за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка. Използването на електрически остен следва да се избягва.
(3) Животните се товарят само на транспортни средства, които са основно механично почистени и дезинфектирани. Мъртви животни, слама и отпадъци се отстраняват по възможно най-бърз начин.

Чл. 18. (1) За осигуряване на необходимите грижи по време на транспортирането на животните се осигурява придружител, освен когато:
1. животните се транспортират в контейнери, фиксирани, с добра вентилация и снабдени с достатъчно вода в съдове, които не се преобръщат и са заредени за двойно по-голям период от време от предвидения за пътуването;
2. превозвачът е поел и функциите на придружител;
3. превозвачът е назначил свой представител да се грижи за животните в определените пунктове за спиране.
(2) Придружителят или представителят на превозвача е длъжен да се грижи за животните, като ги храни, пои, а при необходимост и дои. Млечните крави се доят на интервали от около 12 часа, но не по-голям от 15 часа. Придружителят трябва да разполага с подходящо средство за осветление.

Раздел II.
Транспорт на птици, домашни птици и домашни зайци

Чл. 19. При транспорт на птици, домашни птици и домашни зайци се прилагат разпоредбите на чл. 11,ал. 1 , чл. 12 , 15, 16, чл. 17, ал. 3, чл. 18, ал. 1, чл. 29 , чл. 30, ал. 4, чл. 33, чл. 34, ал. 1 , чл. 35, 38 и 39.

Чл. 20. На птиците, домашните птици и домашните зайци по време на транспорт се осигурява подходяща храна и вода в необходимите количества, освен когато:
1. пътуването е с продължителност не повече от 12 часа;
2. пътуването е с продължителност не повече от 24 часа за пилета от всички видове, ако завършва в рамките на 72 часа след излюпването

Раздел III.
Транспорт на домашни кучета и котки

Чл. 21. При транспорт на домашни кучета и котки се прилагат разпоредбите на чл. 10 , чл. 11, ал. 1 , чл. 12, 15, чл. 17, ал. 3, чл. 18, 29 , чл. 30, ал. 3 и 4, 31, ал. 2, чл. 33, 34, 35 , 36, 37, 38 и 39.

Чл. 22. (1) Транспортираните домашни кучета и котки се хранят на интервали не по-големи от 24 часа и се поят на интервали не повече от 12 часа. За храненето и поенето на животните товародателят дава на превозвача писмени инструкции.
(2) Разгонените женски животни се транспортират отделно от мъжките.

Раздел IV.
Транспорт на други бозайници и птици

Чл. 23. (1) Разпоредбите на този раздел се прилагат при транспорт на бозайници и птици, които не са предмет на предходните раздели.
(2) При транспортиране на видовете – предмет на този раздел, се прилагат разпоредбите на чл. 10 , чл. 11, ал. 1, чл. 12, 16, 17, 18, 29 , чл. 30, ал. 4, чл. 31, 32, 33, 34, 35, 36 , 37, 38 и 39.

Чл. 24. (1) Забранено е транспортирането на животни в напреднал стадий на бременност, наскоро родили животни и малки животни, неспособни да се хранят сами и непридружавани от майката. Такива животни могат да се транспортират само ако това се налага, за да им се осигури необходимото лечение.
(2) Не се транспортират животни от семейство Цервиде, когато са в период на смяна на рогата и основата на рогата им е покрита с мъх.
(3) Забранено е даването на успокоителни средства на животните, освен в изключителни случаи и под пряк контрол на ветеринарен лекар. Подробна информация за успокоителните средства трябва да придружава животните до местоназначението им.

Чл. 25. (1) Животните се транспортират само със специално конструирани за тази цел превозни средства, с указване дали транспортираните животни са диви, плахи или опасни. В превозните средства се поставят писмени инструкции за храненето и поенето на животните и за други необходими специални грижи.
(2) За транспортираните животни се полагат грижи в съответствие с инструкциите и указанията.
(3) При транспортиране със самолет се спазват правилата на ИАТА относно транспорта на живи животни. Животните се транспортират до местоназначението си, колкото е възможно по-бързо.

Чл. 26. (1) Животните се транспортират в различни контейнери, освен когато са от един и същ вид и между тях съществува поносимост.
(2) Животни, които ще бъдат транспортирани в един контейнер, се държат заедно в определен от товародателя период преди транспорта.
(3) Птиците се транспортират в полутъмни помещения.
(4) При транспорт на морски животни се полагат постоянни грижи от квалифициран придружител. Забранено е поставянето на контейнерите с морски животни един над друг.

Чл. 27. (1) За осигуряване на достатъчен приток на въздух по всяко време по всички стени на контейнерите се изграждат отвори. Отворите са с размери, които не позволяват на животното да влиза в досег с лицата, пренасящи контейнера, и предотвратяват нараняване на служителите.
(2) Към всички стени, покриви и основи на контейнерите се прикрепят разделителни пръти, които осигуряват свободния приток на въздух към животните, в случай че контейнерите се подреждат един над друг или се товарят в затворено помещение.
(3) Забранено е поставянето на животните в близост до храни, както и достъпът до животните на лица без разрешение.

Раздел V.
Транспорт на други гръбначни и студенокръвни животни

Чл. 28. (1) Гръбначните и студенокръвните животни се транспортират в контейнери при специални условия по отношение на пространството, температурата, сигурността, подаването на вода и кислород, според вида на транспортираните животни.
(2) При транспорт със самолет се спазват правилата на ИАТА относно транспорта на живи животни. Животните се транспортират до местоназначението си, колкото е възможно по-бързо.

Глава четвърта.
Специални изисквания, според вида на транспорт
Раздел I.
Специални изисквания при превоз с железопътен транспорт

Чл. 29. (1) Железопътните вагони за транспорт на животни се обозначават със символ, указващ присъствието на живи животи, освен когато се транспортират в контейнери.
(2) Животни се транспортират в специално пригодени за това железопътни вагони. При липса на такива вагони животните се транспортират в покрити вагони, които са в състояние да се движат с висока скорост и са снабдени с достатъчно големи вентилационни отвори или вентилационна система, функционираща ефективно и при ниски скорости.
(3) Вътрешните стени на вагоните са дървени или от друг подходящ материал, съвсем гладки и снабдени с халки или перила за връзване, разположени на подходяща височина, за завързване на животните.

Чл. 30. (1) В случай че не се транспортират в отделни боксове, еднокопитните животни се завързват по начин, позволяващ им да гледат към една и съща страна на превозното средство, или се завързват едни срещу други. Жребчетата и необучените малки животни не се връзват.
(2) Едрите животни се товарят по начин, позволяващ на придружителя да се движи между тях.
(3) Когато се налага разделяне на животните, те се завързват в различни части на вагона, ако мястото позволява това, или между тях се поставят подходящи прегради.
(4) Превозвачът взема предпазни мерки, за да се избегне блъскане на вагоните, натоварени с животни, при композирането на влаковете и при извършването на маневри.

Раздел II.
Специални изисквания при транспорт с автомобили

Чл. 31. (1) Конструкцията на автомобилите за транспорт на животни не трябва да позволява те да избягат и трябва да осигури безопасността им. Автомобилите трябва да имат покрив, осигуряващ защита на животните срещу лоши атмосферни условия.
(2) Автомобилите за транспорт на животни трябва да разполагат със съоръженията по чл. 17, ал. 1 .

Раздел III.
Специални изисквания при превоз с воден транспорт

Чл. 32. Животни се транспортират в кораби с фиксиращи съоръжения, които ги предпазват от наранявания и причиняване на излишни страдания.

Чл. 33. (1) Не се транспортират животни върху открити палуби, освен когато се намират в добре закрепени контейнери или конструкции, които ги защитават от лоши атмосферни условия.
(2) Помещенията на кораба, в които са настанени животни, трябва да се поддържат чисти и да имат система за оттичане.
(3) По време на транспорта животните трябва да бъдат завързани или подходящо разположени в боксове или контейнери.
(4) Към всички боксове, контейнери или превозни средства трябва да има проходи, осигуряващи достъп до животните, и да се осигури подходящо осветление.

Чл. 34. (1) Според броя на транспортираните животни и времетраенето на пътуването се осигуряват достатъчен брой придружители.
(2) Корабите, използвани за транспорт на животни, преди отплуването се зареждат с питейна вода, когато нямат система за нейното производство, както и с подходяща храна в зависимост от вида и броя на транспортираните животни и времетраенето на пътуването.

Чл. 35. (1) На кораба се осигуряват условия за изолиране на болни и наранени животни по време на пътуването и условия за оказване първа помощ при необходимост.
(2) На кораба трябва да има устройство, одобрено от НВМС, за безболезнено умъртвяване на животни, без да им се причиняват излишни страдания. Устройството се използва при нужда.

Чл. 36. (1) При транспорт на животни с железопътни вагони на борда на кораби превозвачът взема мерки за осигуряване на проветряване по време на пътуването.
(2) При транспортиране на животни, натоварени в железопътни вагони или автомобили, на борда на фериботи или подобни съдове не се прилага чл. 33 .

Чл. 37. При транспортиране на животни в моторни превозни средства, транспортирани чрез кораби, се спазват следните правила:
1. боксовете , в които са настанени животните, се фиксират добре към превозното средство; превозните средства и боксовете за животни се оборудват с подходящи скоби за връзване, които позволяват здравото им прикрепване към кораба;
2. в покритите палуби на кораби Ро-Ро се поддържа вентилация според броя на транспортираните моторни превозни средства, като животните се разполагат до източник на свеж въздух;
3. боксовете, в които са настанени животните, имат отвори или други начини за вентилация, осигуряваща свеж въздух до всяко ниво на бокса, като се има предвид, че въздушният поток се ограничава в затвореното пространство на корабните трюмове;
4. в боксовете се осигурява вентилация над животните, когато те са в естественото си изправено положение;
5. осигурява се достъп до всяка част от бокса, в който се превозват животните, за да се полагат грижи за тях, да се поят и хранят по време на пътуването.

Раздел IV.
Специални изисквания при превоз с въздушен транспорт

Чл. 38. Животните се транспортират със самолети в контейнери, боксове или специални за съответния вид животно клетки, съобразени с правилата на ИАТА за транспорт на живи животни.

Чл. 39. (1) Превозвачът взема мерки за избягване на крайно високи и ниски температури на борда на самолета, както и на големи колебания на въздушното налягане, според вида на транспортираните животни.
(2) В товарните самолети трябва да има одобрени от НВМС устройства, за безболезнено умъртвяване на животни при необходимост.

Чл. 40. Когато поради непредвидени обстоятелства разпоредбите на глави трета и четвърта е невъзможно да бъдат приложени, транспортът на животните се извършва без забавяне и без страдания за тях.

Глава пета.
Изисквания за времетраене на пътуването и почивките и към пунктовете за спиране
Раздел I.
Изисквания за времетраене на пътуването и почивките, поене и хранене на животните

Чл. 41. Изискванията на тази глава се отнасят до всички видове животни и до всички видове транспорт, с изключение на въздушния.

Чл. 42. (1) Времето за пътуване на животните не трябва да превишава 8 часа.
(2) Максималното време за път по ал. 1 може да бъде увеличено, когато превозното средство отговаря на следните изисквания:
1. има достатъчно постеля на пода му;
2. има достатъчно храна за транспортирания вид животни за времето на пътуване;
3. позволява пряк достъп до животните;
4. има подходящо проветряване, което може да се регулира в зависимост от температурите;
5. има подвижни панели за създаване на отделения;
6. снабдено е с достатъчно количество питейна вода за времето на пътуването.

Чл. 43. (1) Когато се използват превозни средства, които отговарят на изискванията по чл. 42, ал. 2 , се спазват следните интервали за хранене и поене, време за пътуване и периоди за почивка:
1. за неотбити телета, агнета, козлета и кончета, които са още на млечна диета, както и за неотбитите прасенца да имат период за почивка поне един час след всеки 9 часа пътуване, за да им се даде течност, а ако е необходимо, да бъдат и нахранени; след периода на почивка те могат да бъдат превозвани нови 9 часа;
2. свинете могат да бъдат превозвани максимум 24 часа; по време на пътуването се осигурява непрекъснат достъп до вода;
3. селскостопански еднокопитни се превозват максимум 24 часа; по време на транспорта им се дава течност и се хранят на всеки 8 часа.
4. на всички други животни след 14 часа пътуване се осигурява почивка от поне един час, за да им се даде течност и ако е необходимо, да бъдат нахранени; след периода на почивка те могат да бъдат транспортирани нови 14 часа.
(2) След посочените в ал. 1 периоди за пътуване животните се разтоварват, хранят, поят и почиват най-малко 24 часа.
(3) При морски транспорт чрез транспортни средства, натоварени върху плавателни съдове без разтоварване на животните, им се дава почивка 12 часа след разтоварването, на пристанището или в непосредствена близост до него.

Чл. 44. (1) Превозвачът може да увеличи с два часа времето за пътуване по чл. 43 , когато това е в интерес на животните, като се вземе под внимание и разстоянието до местоназначението.
(2) При транспорт на животни на територията на страната, предназначени за клане, максималното време за пътуване е 8 часа.

Раздел II.
Изисквания към пунктовете за спиране

Чл. 45. (1) Пунктовете за спиране са места за настаняване на животни за почивка по време на транспорт, предназначени за хранене, поене и полагане грижи за преминаващите през пункта животни.
(2) Като пунктове за спиране могат да се използват депа за животни, в случай че:
1. отговарят на изискванията към пунктовете за спиране на тази наредба;
2. е възможно да бъде използвано оборудване, предвидено изключително за целите по ал. 1;
3. не се използват за търговия с животни.
(3) За едновременно пребиваване в пунктовете се допускат животни от еднакви видове и с еднакво здравословно състояние.

Чл. 46. (1) Пунктовете, предвидени за спиране на животни, на територията на страната подлежат на одобряване и контрол от НВМС.
(2) Пунктовете за спиране:
1. са разположени на територии, където не са наложени ограничения върху придвижване на животни;
2. са под контрол на държавен ветеринарен лекар;
3. разполагат с подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на сградите, оборудването, приспособленията и превозните средства;
4. са изградени от материали, удобни за почистване и дезинфекция;
5. се почистват и дезинфекцират преди и след всяко използване, съгласно указанията на държавен ветеринарен лекар.
(3) В НВМС се води регистър, където се вписват одобрените пунктове под индивидуален номер, като се отбелязват видът и здравословното състояние на животните, за които е предназначен всеки пункт.
(4) Органите на НВМС заличават пункта от регистъра по ал. 3 в случай на неизпълнение на изискванията на тази наредба.

Чл. 47. (1) Ръководителите (физически и юридически лица) на пунктовете по чл. 45 са длъжни:
1. да приемат само видовете животни, за които имат одобрение по чл. 46 .
2. да проверяват придружаващата документация, здравословното състояние и маркировката на животните, влизащи в пункта;
3. да осигурят настаняване на животните в същите групи както по време на пътуването;
4. да настанят животните от отделните пратки в отделни помещения съгласно предписание на официалния ветеринарен лекар с цел избягване влошаването на здравословното състояние на животните;
5. да осигуряват храна и вода за животните, настанени в пункта, съобразно техния вид.
(2) Животните се разтоварват незабавно след пристигането им в пункта. В случай че забавянето е неизбежно, на животните се осигурява максимална защита от климатични и други неблагоприятни влияния.
(3) По време на товарене и разтоварване се вземат мерки за избягване причиняването на уплаха, дразнене и вълнение на животните.
(4) При придвижване на животните през различните помещения:
1. подвижните пътеки за преминаване на животните се подреждат така, че да се запазят стадните отношения между животните;
2. инструментите, предназначени за водене на животните, да се използват единствено за тази цел; използването на електрически остен трябва да се избягва, но във всички случаи такива инструменти се прилагат само за възрастни говеда и свине, които отказват да се движат, и при условие, че шокът е с продължителност не повече от две секунди, че е подходящо насочен и пред животните има помещение, към което да се движат; електрошок се прилага само в мускулите от задната част на тялото на животните;
3. животните не трябва да бъдат удряни, нито да бъде оказван натиск върху чувствителни части от тялото им; не трябва да бъдат извивани опашките на животните, да бъдат удряни и ритани;
4. не се използват остени или други приспособления със заострени краища; палки или други приспособления за водене на животните се използват само в случай, че не им се причинява излишно страдание.
(5) Животните, които пристигат в пункта, след като са били подложени на висока температура и влага, незабавно се охлаждат чрез подходящи средства.
(6) Храненето и поенето на животните се извършват по начин, гарантиращ на всяко животно в пункта достъп до подходящо количество чиста вода и храна за задоволяване на неговите нужди по време на престоя му в пункта и за времето до пристигането в следващия пункт за спиране. Пунктовете не приемат животни със специфични нужди относно храненето, като млади телета, имащи нужда от течна храна, освен ако не разполагат с необходимото оборудване за такива цели.
(7) Условията, при които са настанени животните, и състоянието им се проверяват при пристигането им и поне веднъж на всеки 12 часа от престоя им в пункта.
(8) Маршрутният план по чл. 8, ал. 1, т. 4 трябва да съдържа данни за:
1. дата и час, в който е завършило разтоварването и започнало товаренето;
2. дата и продължителност на карантината по здравословни причини;
3. номерата на здравните сертификати на всяка пратка;
4. всички необходими отбелязвания относно състоянието на животните, и по-специално:
а) броя на откритите мъртви животни при разтоварването на пункта или умрели по време на престоя им в пункта;
б) броя на откритите животни, които са сериозно увредени при разтоварването на пункта или умрели по време на престоя им в пункта, или които не са в състояние да продължат пътуването;
5. имената и адресите на превозвача и шофьорите и регистрационните номера на превозните средства.

Чл. 48. Персоналът на пунктовете трябва да бъде снабден с чиста екипировка и защитни облекла, каквито се раздават на лицата, влизащи в пункта, и които подлежат на почистване и дезинфекция.

Чл. 49. (1) Материалът, използван за постеля, се отстранява след изваждане на всяка пратка животни от пункта и след мероприятията по чл. 46, ал. 2, т. 5 се заменя с нова постеля.
(2) След използване за период от 6 дни, както и след провеждане на мероприятия за почистване и дезинфекция преди пристигане на нова пратка, животни не се допускат в съответното помещение поне 24 часа.

Чл. 50. (1) Пунктовете трябва да са оборудвани със съоръжения за товарене и разтоварване на животни, отговарящи на условията по чл. 17, ал. 1 , и да отговарят на следните изисквания:
1. подовете да не са хлъзгави и ако е необходимо, да са странично обезопасени;
2. мостовете, рампите и пътеките да имат странични парапети или други средства за предотвратяване на падането от тях на животните;
3. рампите за товарене и разтоварване трябва да бъдат с наклон не повече от 20°;
4. подът на проходите да бъде с покритие, което предотвратява подхлъзването и причиняването на излишни страдания на животните;
5. да се предотврати получаването на значителни празнини или стъпала между пода на превозното средство и рампата и между рампата и пода в помещението за разтоварване, които принуждават животните да скачат, както и създават опасност от подхлъзване или препъване.
(2) Съоръженията за обслужване на животните в пункта:
1. имат покрития на подовете, които намаляват риска от подхлъзване и не причиняват увреждания на животните;
2. са покрити и имат подходящо странично обезопасяване от климатични влияния;
3. разполагат с подходящо оборудване за настаняване, инспектиране, хранене и поене на животните и подходящ фураж;
4. имат вентилация и дренаж, подходящи за настаняваните видове животни;
5. са подходящо осветени за провеждане на инспекции по всяко време;
6. имат подходящо оборудване за връзване на животни, които трябва да бъдат връзвани; завръзването се извършва по начин, непозволяващ причиняване на болка и страдания на животните и позволяващ им да се хранят и пият;
7. разполагат с помещения, позволяващи на животните да лягат и достъп на всяко животно до съоръженията за хранене и поене;
8. имат подходяща постеля, разположена по начин, подходящ за различните видове животни съобразно техните нужди;
9. са конструирани и оборудвани така, че да предотвратяват контакта на животните с остри и опасни предмети или повърхности, които могат да им причинят страдания.
(3) Пунктовете разполагат с помещения за изолиране на болни и увредени животни, които се нуждаят от особени грижи.
(4) Пунктовете са оборудвани по начин, позволяващ достъп за всички лица, използващи помещенията.
(5) Отстраняването на отпадъците и на труповете на умрели животни в пунктовете се извършва в съответствие с действащото законодателство.

Глава шеста.
Контрол на транспорта на животни

Чл. 51. (1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира спазването на изискванията за транспорт на животни, като извършва проверки на:
1. превозните средства и животните по време на транспортирането им;
2. превозните средства и животните на местата на експедиция, пунктовете за спиране, местата за прехвърляне и на пазарите;
3. придружаващата ги документация.
(2) Граничните ветеринарни органи проверяват спазването на изискванията, свързани с условията при транспорт на животни.
(3) Проверява се представителна част от животните, транспортирани всяка година в страната. Проверката на условията за транспорт на животни може да се съчетае и с друг вид проверка.
(4) Сертификатите за здравословно състояние на животните, придружаващи транспортните средства, трябва да съответстват на изискванията на действащото законодателство.

Чл. 52. (1) Когато установи нарушаване изискванията на глава втора, НВМС може да предпише на превозвача извършването на следните действия:
1. вземане на мерки пътуването да приключи или животните да бъдат върнати до отправната точка по най-краткия път, ако това не им причинява излишни страдания;
2. осигуряване на подходящи условия за животните и полагане на съответните грижи до решаването на проблема;
3. при необходимост осигуряване на безболезнено умъртвяване на животните; предназначението и използването на труповете се определя с разпореждане на НВМС;
4. уведомяване НВМС за мерките, взети по т. 1 – 3.
(2) Действията по ал. 1 се предписват на превозвача писмено, като се посочва основанието за всяко от тях. Превозвачът може да обжалва акта на НВМС по реда на Закона за административното производство.
(3) Когато превозвачът не изпълни предписаните му действия, органите на НВМС могат да ги извършат за негова сметка.

Чл. 53. Когато установят нарушения на изискванията на наредбата, органите на НВМС налагат на виновните лица административни наказания по реда на ЗВМД.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. “превозно средство” е тази част от пътните транспортни средства, релсовите транспортни средства, корабите и самолетите, която се използва за натоварване и пренасяне на животни, както и контейнери за сухопътен, воден или въздушен транспорт;

2. “транспорт” е всяко пространствено преместване на животни, извършено с превозно средство, което включва натоварване и разтоварване на животните;

3. “пункт за спиране” е мястото, където пътуването се прекъсва за почивка, хранене или поене на животните;

4. “пункт за прехвърляне” е мястото, където пътуването се прекъсва за прехвърляне на животните от едно превозно средство на друго;

5. “място за експедиция” е мястото, на което животните се натоварват върху превозното средство, или друго място, на което животните са били разтоварвани и подслонени за 24 часа, с изключение на всички пунктове за спиране и прехвърляне;

6. “местоназначение” е мястото, в което животните се разтоварват на края на превозването им, с изключение на пунктовете за спиране или прехвърляне;

7. “пътуване” е транспортирането от мястото за експедиция до местоназначението;

8. “период на почивка” е непрекъснат период по време на пътуването, през който животните не се преместват пространствено от превозното средство;

9. “превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, което превозва животни за своя или за чужда сметка;

10. “товародател” е всяко физическо или юридическо лице, което възлага на превозвач извършването на транспорт на животни;

11. ИАТА – Международна асоциация на авиационните превозвачи (IATA)

12. “животни от семейство Цервиде” са животните, които съгласно зоологическата класификация попадат в семейство Цервиде.

13. “транспорт, който няма търговски характер” е транспорт, който няма за цел печалба.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Превозвачите на животни са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок до 31 декември 2002 г.

§ 3. Наредбата се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност .

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на Националната ветеринарномедицинска служба.

Заключителни разпоредби към Наредба № 26 от 28 февруари 2006 г. (ДВ, бр. 23 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г.)

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 166, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласувана с министъра на транспорта, и отменя Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила на 1.V.2006 г., с изключение на чл. 56, ал. 6, 7 и 8, чл. 57, ал. 3 – 5, чл. 58, 60 и 61, които влизат в сила на 1.I.2007 г.