автор: Нора Димитрова

Има десетки начини да убиеш едно куче. В Карлуково хората се отървават от глутниците и съвестта си по особено изобретателен начин. Край града се намира една дълбока 36-метрова дупка, естествено създадена от природата. В нея е сниман филмът “Време разделно”, само дето в нея не хвърлят хора, а кучета. Преди да угаснат, псетата вият, пищят, самоизяждат се. По същия начин Цариград се отървал от бездомните четириноги навремето. След младотурската революция в началото на миналия век новите власти натоварили на кораби десетки хиляди животни и ги оставили на безлюден остров. Дни на ред космополитният град не спал от ужасяващите звуци.

Тогава други са били времената. Сега сме XXI век, а в Карлуково по идентичен подход решават проблема – без разходи, без човещина. Казусът с т. нар. “кучешка дупка” датира отдавна, но припламна в медийния огън покрай приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност и изборите за кмет на София. Колегите от “Дарик” и Би Ти Ви направиха потресаващи репортажи, но сякаш за да потвърдят максимата, че у нас всяко чудо – за три дни. Възможно ли е изобщо институциите да се трогнат и да решат проблема с бездомните животни хуманно?
Потресени от случката, изнесена в медиите, природозащитните организации решиха да сезират всички институции – прокуратура, президентство, правителство, посолства и представители на европейската комисия у нас. В резултат Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) се размърда. Малко.

“Проверка е пусната и отговорните лица ще си получат наказанието”, твърдо заяви пред “Сега” Жеко Байчев, директор на службата. И вероятно ще накажат някого, но докато изкупителната жертва се пита защо, жителите на Карлуково ще знаят къде… да изхвърлят. Усилията на НВМС ще бъдат прах във вятъра, защото проблемът е принципен.
Въпросът за бързо нарастващата армия от глутници кучета в страната има много аспекти – не става дума само за Карлуково и правата на животните, но и за трагедията на десетки деца, заразени от кучешка тения, лаймска болест. Да не забравяме и нахапаните.

От 15 години този проблем виси нерешен

В София, разбира се, положението е най-тежко.
Софийската община отделя на година по половин милион лева, но кучетата продължават да се множат, да разнасят болести и да се закачат невъзпитано с граждани. Има два метода, с които общината се бори срещу нашествието на четириногите – кастрация и евтаназия. По-радикално настроените софиянци подкрепят втория метод, който е водещ, по-хуманно настроените – първия. Общината засега е на страната на радикалите. В интерес на истината тя се придържа към действащия закон. Според него безстопанствените животни се настаняват временно в изолатори, а непотърсените до две седмици се подлагат на евтаназия.
Западният опит обаче доказва, че чрез евтаназия популацията на кучетата и котките не намалява, и затова там е приета кастрацията като единствен подход. Българските общини обаче продължават да упорстват и да избиват кучета без особен резултат за обществото.
Прекъсването на възпроизвеждането на кучетата не е някаква идея фикс на група фанатизирани природозащитници, готови да протестират голи пред парламента само и само да запазят горките животинчета живи. Ефективността на метода се доказва от опита на Италия и Гърция, които след въвеждането на строг закон за кастриране и регистриране решиха проблема с нарасналия брой бездомни животни.

Избиването на глутниците е кауза пердута

Обяснението е елементарно. Йерархията и разпределението на територии при глутниците е също както при мафията. Също както когато полицията смаже една банда, на нейното място се появява друга, така е и при кучетата: избита глутница бива замествана от друга, която до този момент е скитала низвергната в покрайнините на града, или от новата реколта палета. Така с убийствата проблемът не се решава, защото природата наваксва загубите много бързо. Защо обаче политиците и общинарите продължават да държат на убийството като единствен подход.
Някой ще каже: проблемът е финансов. ОК! Да видим как стоят нещата с финансите, защото май тук ще се окаже заровен скелетът.
Кастрацията в никакъв случай не излиза по-скъпо от евтаназията. Убийството на куче, независимо дали чрез инжекция или чрез пребиване с тояга, се заплаща 25 лв. А на ловците се заплащат по 5.50 лв. на парче.
Кастрацията на мъжко куче е 20 лв., а на женско – 35. По последни данни в София има не по-малко от 25 000 кучета, а на година общината отделя по 500 хил. лв. за решаване на проблема. Една проста калкулация показва, че отделеният бюджет е напълно достатъчен за кастрирането на всичките кучета и за осигуряването на спокойствието на столицата за няколко години напред. От друга страна, световните природозащитни организации щедро разтварят кесии, когато има условия, и биха ускорили процеса. Оказва се, че финансовият проблем очевидно не е най-важен, особено за подхода кастрация.

Милосърдни като Менгеле

Да кажем, че сме прекалено хуманни и чрез тази си хуманност пречим безпризорните да бъдат премахнати физически веднъж завинаги. Да проследим какво се случва по тази евтаназна кучешка пътека. Преди да бъдат приспани, псетата се поставят в изолатори. В София съществува само един такъв и отлежава проект за втори. Може би поради факта, че е единствен, а може би и по други причини, но напоследък покрай него се развихриха безброй скандали за начина, по който са третирани затворените там животни. Многобройните проверки на колеги разкриха ужасяващи факти. Например вместо да се превозват не повече от две кучета, в колата се натъпкват до 30; в една и съща клетка се поставят и здравите, и болните; умъртвяването се извършва невинаги по предписанията на Световната здравна организация и вместо да бъдат безболезнено евтаназирани, кучетата са жестоко убивани, защото се пести отрова.
Организацията, оторизирана от Софийска община за залавянето и умъртвяването на кучетата, е една. Монополистът в случая бе създаден под името “Зоомилосърдие”, но след това името дори за създателите си се оказа цинично и понастоящем е прекръстен на Общинско предприятие “Екоравновесие”. Името не трябва да заблуждава читателя, все пак това си е касапска дейност и в изолатора не работи д-р Куин Лечителката, а нечие подобие на Менгеле. Според данните от 2004 г. “Екоравновесие” смогва да убие средно по 9 хиляди кучета на година. Броят на безпризорните и озверели глутници псета обаче си остава все един и същ. Пострадалите от тях – също. Сиреч въпросът стои нерешен.

Има ли интерес някой законът да бъде забавен?

Български неправителствени организациии като “На ти с природата”, фондация “АФА-България”, федерация “Грижа за бездомните кучета”, “ДАРА” и др. от години се опитват да прокарат в парламента своите предложения за закон, уреждащ въпроса с бездомните животни, по хуманната пътека. Тази година това най-сетне стана. Шестима депутати от различни парламентарни групи, в това число Борислав Великов, Александър Арабаджиев, Ваня Цветкова, Иван Иванов, Евдокия Манева и Васил Паница, внасят законопроект, в който присъства глава “Безстопанствени кучета”. Комисията по земеделието и горите обаче изхвърля главата за бездомните кучета под предлог, че до 3 месеца ще бъде изготвен отделен закон. Не че трябва много да се съжалява, при положение че и законопроектът е пълен с абсурдни положения. Според него отново основен метод за контрол върху размножаването на безстопанствените кучета и котки е единствено евтаназията, докато предложението на организациите е точно обратното.
Защо политиците продължават да държат да убиват четириногите?

Никой не убива крава, която дава мляко

Тази максима е доста перверзна, при условие че млякото в случая са пари, изкарвани от изтребване на кучета. Колкото и да се отрича, изкушенията на хората, които евтаназират псета, са доста големи. Например да продават кожите. Това е много удобно, защото тези видове нямат потни жлези и от тях се правят чудесни непромокаеми облекла. От убийствата на четириногите се печели и по друга причина. Би било спекулация да се каже, че месото отива за кебапчета, но 9000 трупа са сериозна маса и тя естествено не се заравя някъде, а се продава. Това се случва, като телата на псетата се изпращат в Пловдив, където се намира единственият в страната екарисаж. Повече от 100 000 кг маса годишно се превръщат в трупно брашно, което е храна за други домашни животни. По веригата този фураж се продава. А дали някой прибира парите от него? Вие как мислите?
От казаното дотук излиза, че бездомните кучета са проблем за едни и златна мина за други. Рано или късно парламентът ще приеме добър закон, защото присъединяването ни към ЕС ще го наложи. Но явно до последно заинтересованите ще бавят топката, защото имат изгода.
Нека приемем, че казаното дотук са само долни инсинуации. Тогава защо софийската управа не вземе пример от общини като Варна, Русе, Шумен, Добрич, Елин Пелин, които чрез кастрация и контрол на вече обработените кучета успешно се справиха с проблема?
Явно за едни политици интересите са големи, а другите са безхаберни. Вероятно трябва да вкарат в екарисажа любимеца на някой държавник, за да се размърдат в парламента. Дотогава кучетата си лаят, евтаназията си върви. Екарисажът – също.